Пол Дохърти: Блуждаещи огньове

Докато останалите се грижеха за подслона, Бедният свещеник и брат му, обикновено така услужливи, обикаляха из църквата и разглеждаха избелелите стенописи, които представляваха сцени от живота на Христос или апостолите му. Този над главния вход изобразяваше как свети архангел Михаил прогонва Сатаната и неговите слуги — демони с маймунски лица — в пламтящите огньове на ада. Бедният свещеник потръпна.

— Спомням си много неща, братко. — Той си пое дълбоко дъх. — Изоставено село, разрушена църква. Напомня ми за Скозби.

— Не, братко — увери го Орачът — Spectantes 3 3 Наблюдателите (лат.) — (Б. р.) …

— Говори на английски — прекъсна го брат му. — Някой може да ни чуе. — Той се усмихна. — Низшите духовници и Орачите не би трябвало да разбират латински.

— Както и да е — отвърна Орачът. — Наблюдателите не са тук.

— Хайде, идвайте! — подвикна им Мелничарят.

Те се върнаха при останалите. Морякът беше запалил огън; пламъците обхванаха сухите клонки и буйно се разгоряха, разпръсквайки топлина и светлина. Поклонниците се събраха около огъня. Йоменът се върна с фазан и два заека. Готвачът ги взе, светкавично ги изкорми и приготви за печене. Подправи крехкото месо с билки и ги наниза на импровизирани шишове над пламъците. Скоро църквата се изпълни с вкусната миризма на печено месо. Продавачът на индулгенции и Приставът донесоха провизиите, виното и малкото буренце с ейл, а поклонниците извадиха чашите си от дисагите. Месото беше нарязано и поднесено върху импровизирани подноси заедно със сирене, хляб и малко бекон. Виното ги затопли, всички се отпуснаха и говориха оживено, че тук е също толкова уютно, колкото в която и да е кръчма или хан. Но когато вечерта напредна и огънят започна да гасне, поклонниците започнаха да се вглеждат в сенките, които танцуваха по стените, да се заслушват в мъртвата тишина отвън, нарушавана само от жалостивия писък на совите, лая на лисиците, или пронизителния крясък на някакво животно в смъртна агония.

— Мъглата отново пада — провикна се Икономът.

Те се взряха в тънките нишки, които бавно пълзяха през счупените прозорци на църквата.

— Разпалете огъня — нареди Рицарят. — Поддържайте го силен и приятен. Ще спим около него и съм сигурен, че никаква беда няма да ни се случи. Слънцето ще изгрее, ясно и силно, и отново ще намерим пътя си.

Мелничарят се надигна и силно пръдна.

— Няма да спя близо до теб — ядосано каза Игуменката и докосна сребърния медальон с надпис „Amor vincit omnia“ 4 4 Любовта побеждава всичко (лат.) — двусмислена парафраза на евангелското. Над всичко е любовта. — (Б. р.) , която висеше на шията й. Погали малкото кученце, което винаги топлеше в гънките на роклята си. — Ти си отвратителен — добави тя.

Мелничарят, който здравата беше подпийнал, само се оригна.

— Като някои монахини, които познавам — промърмори той.

— Какво каза? — изсъска Игуменката, ядосана, че този простак не се отмества.

— Като някои монахини, които познавам. — Мелничарят с мъка се изправи на крака, хванал в ръце гайдата си. Огънят осветяваше мрачното му лице с остра брада. — Ще ви разкажа една история за монахини. В Лондон има една къща, която гледа към Стийлярд. Леля ми, много стара и устата монахиня, беше изпратена там. Малките дами — добави той злобно, като хвърли поглед към Игуменката — не харесали грубия й език и прямите й думи, затова се оплакали на майката игуменка. Тя им казала, че ако са в една стая с леля ми и тя ги заговори така, трябва веднага да излязат.

— О, я престани! — прекъсна го игуменката.

— Не, продължавай! — извика Икономът. — Нека чуем тази история.

— Един ден — продължи Мелничарят, като се задавяше от смях — кралската флота доплавала по Темза и акостирала на една стрела разстояние от манастира. Старата ми леля влязла в стаята: „Кълна се в топките на дявола!“, извикала тя, надвесена през прозореца. „Корабите на краля хвърлиха котва и похотливите му моряци скоро ще бъдат на брега.“ При тези думи младите монахини изхвърчали от стаята. — Мелничарят започна да се смее. — „Върнете се, глупачки! — изкрещяла леля ми. — Няма нужда да бързате. Моряците ще бъдат тук поне седмица!“

Мелничарят и Икономът се заливаха от смях. Майка Еглантин стана и отиде от другата страна на огъня. Останалите поклонници започнаха да си разказват подобни смешни истории. Бедният свещеник вече се беше нахранил, но умът му още витаеше из миналото. Доближи до вратата на храма и се взря в нощта. Мъглата се стелеше като кълба дим над запустялото гробище. Излезе навън. Небето не се виждаше. Различаваха се само очертанията на изкривените дървета и храсти, които приличаха на сгърчени от болка тела. Свещеникът затвори очи. Точно като в Скозби, помисли си той, а всичко започна толкова добре… Дочу далечен звук в мъглата, сякаш някой се приближаваше към него през гробищата.