Борис Акунин - Не се сбогувам

- Защо решихте, че съм изключен? - учуди се онзи.

- Реверите ви са без копчета и фуражката е без герб.

- Не е наред с главата. Кой в днешно време ходи с орли? - прошепна юношата. Маса и него заплаши с юмрук.

- Господарю, спрели сте да заеквате - каза той, като се изкашля. От вълнение в гърлото му имаше буца и сърцето му се свиваше.

- Това е, защото спя. Насън никога не заеквам – обясни Фандорин. - Впрочем, това не е важно. На дамите трябва да се помага и насън. Какво ви откраднаха, госпожо?

- Иглите! Почти цял фунт! В торбичка! Уууу!

- Ами да не беше бляла. Реви сега.

- Игли. Матрос вместо багаж - изрече без учудване Ераст Петрович. - Ама че глупост - а след това нетърпеливо се обърна към лелката, очевидно я смяташе за видение в съня си. -Често сънувам нощем странни престъпления, които непременно трябва да разкрия. Винаги ги разкривам. Нали ще спрете да ревете толкова силно, ако иглите се намерят? Те какви са, метални ли?

- Че какви други да бъдат - измънка жената, хлипайки. - Златни ли?

- Не знам. Насън всичко се случва. Някой излизал ли е от купето?

- Не е... - спекулантката се окопити. - Прав сте, другарю! Трябва да бъдат претърсени всички! Нека вашият азиатец ги пребърка!

- Другарю? - господарят погледна Маса, сякаш очакваше от него нещо фантастично. Маса също се пулеше насреща му. И изведнъж силно се ощипа по дебелата буза: уплаши се, че той е заспал и пробуждането на Фандорин му се привижда.

Ераст Петрович кимна сам на себе си, сякаш се съгласи да се подчинява на правилата на странния сън.

- Няма да претърсваме никого. Не сме упълномощени от съдебната инстанция за това. Освен това сред присъстващите има госпожица. Но, надявам се, никой няма да възрази срещу дистанционен оглед?

- Срещу какво? - подозрително попита матросът.

Яша каза:

- Няма да дам да ме тарашат, квото ще да става. Без заповед - на-а!

Маса се изправи, внимателно погледна единия, после другия. Други възражения нямаше.

- Всички са съгласни, господарю.

- Прекрасно. Моят фероатрактор е при теб, надявам се?

- Разбира се. Винаги е у мен - отвърна Маса без колебания, но доста се притесни. Той нямаше никаква представа какво е феро...трактор, но не биваше да подкопава надеждата на един умствено нестабилен човек.

- Какво е фероатрактор? - попита гимназистът.

- Много силен магнит. Понякога има нужда от него по време на разследванията, когато на местопрестъплението трябва да бъдат открити дребни метални предмети - например гилза от пистолет. Сега моят асистент ще прекара фероатрактора по дрехите на всички присъстващи, без да докосва телата им. Ако някой е скрил 400 грама игли по себе си, те ще задрънчат. Маса, покажи как става това. Започни от мен, за да не реши някой да се сърди.

Погледът на господаря, устремен към японеца, бе донякъде мътен, но твърд. Маса помисли малко и измъкна от пазвата си продълговат предмет с размерите на две кибритени кутийки, грижливо загърнат в парче плат.

Вдигна ръка и го показа на всички. Започна да го движи край Фандорин. Изведнъж ръката му сякаш от само себе си трепна и се лепна за джоба на гърдите на куртката му, която се виждаше през разтвореното покривало. Японецът извади оттам метално гребенче, с което ежедневно възстановяваше пътя в косата на Фандорин.

- Сега ти.

Инструментът първо се лепна на гърдите на Маса -японецът извади и показа на всички, но най-вече на свещеника, кръщелното си кръстче с думите:

- Кръщелното ми име е раб Божий Масаил.

След това чувствителният прибор тръгна надолу, към ботуша. В него се оказа затъкнат бръснач. С него Маса сутрин бръснеше господаря, а неотдавна нощем, на улицата, бе заклал и някакъв глупав грабител.

- Наука - промълви с уважение отчето. - Хайде сега мен да проверите.

- Я, какво е това? - възкликна изведнъж гимназистът. - Ето, погледнете.

Той клекна, като се скри в сянката - светлината на лампата не стигаше толкова ниско долу.

- Какво криете с обувката си? Отместете си крака - каза гимназистът на момичето и се изправи. В ръката му беше торбичката с иглите.

- Моята е! Моята! - извика лелката, скачайки на крака. - Цели са, цели са миличките ми! Уууу!

Забележителното бе, че тя не престана да реве, просто плачът от горестен стана радостен. И веднага, без да се нарадва докрай, заши на съседката си един плесник.

- Гад крадлива! И се правиш на ни лук яла, ни лук мирисала! Седиш тук до мен и се преструваш, а!

- Не съм ги пипала! Ей богу! Не съм ги пипала, леличко!

И момичето също ревна.