Борис Акунин - Не се сбогувам

- Срамна работа, младежо - каза Фандорин на гимназиста, мръщейки се от шума. -Държите се като професионален крадец. Не стига, че сте ги откраднали, ами отгоре на всичко се опитвате да натопите младата госпожица. Ако това не беше сън, на следващата гара щях да ви предам на местната полиция.

- На п...полицията? - измънка хлапакът. - На гарата? Господи, какво ли не бих дал, за да се върне полицията. Господи, да си уча в гимназията, а не да се лашкам по тези ужасни влакове и да бъркам по джобовете...

И също ревна.

Как не се досетих сам, укори се Маса. Та това е професионален доробо [13] (яп.) Крадец - Б. а. , който работи по влаковете. Каза, че уж пътува за първи път, а иначе знаеше всичко за грабежите по пътя. Приказваше, че гладува, а хапваше бял хляб с кюфте.

Но всичко това нямаше абсолютно никакво значение.

- Какво щастие! - изхлипа Маса, бършейки сълзите си и прибирайки парчето сланина обратно в джоба. - Господарю, вие не сте идиот!

Сега плачеше половината купе - и щастливата лежа, и „невинната госпожица", и крадецът, и Маса. Прочувствено сумтеше и попчето, като все се канеше да каже нещо, но никой не го поглеждаше.

- Благодаря за ласкавото мнение - промърмори Ераст Петрович. - Иглите се намериха, но не стана по-тихо. Този сън взе да ми втръсва. Дано следващият бъде по-добър...

С тези думи той затвори очи, отпусна се и задиша сънно - но не така, както преди, едва доловимо, а дълбоко и равномерно.

- Ето, вие се съмнявахте - най-накрая успя да надвика шума отчето, - а аз ви казах: във времена на много ужаси има и много чудеса. Човек трябва само да знае на кого и за какво да се моли. За облекчаване на душевноскръбните - само на Застъпницата. Ще продължите ли още да маловерствате, сине мой?

Господарят спа ужасно дълго - три денонощия и половина, и те се сториха на Маса по-мъчителни от изминалите три и половина години. Защото най-страшният от слоевете на дзигоку [14] (яп.) - Преизподня, ад. - Б. а. не е огненият и не е леденият, а онзи, където след смъртта си се озовават предателите: там всеки ден започва с надежда и завършва с нейния крах. Маса още не бе предавал никого, но тази мъка се стовари върху него с пълна сила. Ту клепачите на спящия започваха да потреперват - и не се отваряха, ту изведнъж се размърдваха бледите устни - и не изричаха нищо, ту по бялото лице преминаваше лека тръпка - изчезваше, подобно на измамни вълнички по водата в пълно безветрие.

Безсъзнанието бе започнало да прилича на дълбок сън, но все пак това бе безсъзнание. Кога ще се събуди спящият и ще се събуди ли изобщо, не знаеше дори Кири-сенсей. „Не провокирайте пробуждане, просто бъдете до него и чакайте - каза той. И с въздишка добави: - За съжаление, аз не мога да чакам с вас. Утре заминавам. Повече нямам сили да стоя в тази лудница, завладяна от пациентите в отделението за буйно луди". И напусна болната страна Русия, подобно на китаеца Чан.

След като достави господаря до вкъщи, в Москва, японецът се настрои да чака толкова време, колкото е необходимо. В момента, когато спящият се събудеше, той не биваше да се озове сам.

За да не се отлъчва ни за минута, Маса си приготви оризови топки, бутилка разредена водка и дори нощно гърне, но не можеше нито да яде, нито да пие, а още по-малко да ходи по нужда - толкова се вълнуваше.

Не яде, не пи, не спа, и какво? На третата нощ духът не се справи с безсрамната плът-карада [15] (яп.) - тяло, - Б. р. и тя го подведе, като неусетно го завлече в тежък, непробуден сън.

Маса се събуди от бутане по коляното. Замига, примижа. Стаята бе залята от пролетното слънце.

Прегракнал глас каза:

- Ей, да не си болен? Изглеждаш ужасно. С няколко години по-стар.

Господарят примижаваше, търкаше отпаднало клепачи.

- Ах, прощавай! - каза той. - Нали си ранен! .. .Но щом можеш да седиш, значи си по-добре, нали?

- По-добре съм. Доста по-добре - прошепна Маса, като притисна здраво длан до гърдите си, та сърцето му да не изскочи навън.

Той не крещеше, а шепнеше, защото Кири-сенсей бе забранил да се травмира психиката на пробудилия се с бурни прояви на чувства и му каза да се държи така, сякаш става дума за най-обикновено пробуждане. „Излъчвайте повече оптимизъм, не казвайте на болния нищо тъжно, напътстваше го професорът. Иначе защитната реакция на мозъка може да го хвърли в нова блокада".

- А аз май съм се разболял. Тялото ми сякаш не е моето. Едва си движа ръцете. И зрението нещо... - Ераст Петрович опита да се надигне от възглавницата - не стана. -Сънувах ужасно странни сънища. Последният направо си беше идиотски. Сякаш двамата с теб пътуваме в едно купе, където е пълно с хора, натъпкани като сельодка в бъчва, а после... Няма значение, глупости.