Борис Акунин - Не се сбогувам

С мускулите беше по-зле. Тялото сякаш бе замръзнало върху някакъв ледник и никак не искаше да се разтопи. Всяко движение се осъществяваше със забавяне, само след повторна команда от страна на мозъка - при това не особено охотно. „Вземи тази чаша" -нареждаше мозъкът на ръката, а тя сякаш се колебаеше - да изпълни командата или не. След това все пак я вземаше, но току-виж понечила да разплиска водата. Когато ставаше дума за движение хоризонтално и надолу, ръцете все пак се движеха сносно, но поднасянето на чашата до устата си беше доста трудна задача. Преди Фандорин с по-малко усилие вдигаше четирипудова гира.

С краката беше пълна мъка. За тях трябваше да се командва по три пъти. Ераст Петрович пресече хола за първи път (двадесет крачки) за повече от две минути. След това той многократно преодоля този не особено труден маршрут и постигна известно забързване, но всеки път, когато стигаше противоположната стена, сядаше и почиваше.

Теоретично погледнато, през годините на абсолютна неподвижност в организма би трябвало да се натрупа дяволски голямо количество жизнена енергия на Ки, която Фандорин по-рано можеше да разпределя равномерно между всички части на тялото или да я концентрира където поиска: в юмрука за удар, в краката за бягане или скок, в слабините за любов и така нататък.

Още първата сутрин Ераст Петрович с усилие седна в поза дзадзен , затвори очи, приведе духа си в състояние на Велик Покой и спретна тотално разследване на всички части на организма поред: дали пък Ки не се крие там?

В този миг пристигна Маса с клизма, поклони се и съобщи:

- Девет часа, господарю. Време е за дайбен [18] (яп.) Изпражнение, дефекация. - Б. пр.

И Великият Покой веднага се изпари, изместен от Велика Ярост. Дори беше добре, че енергията не се намери, защото иначе верният васал щеше да получи средни телесни повреди.

Но изчезналата жизнена сила не се намери нито на втория, нито на третия, нито на десетия ден. Тя сигурно се бе завряла в такива дълбини на естеството, че нямаше измъкване от там.

Независимо от това Ераст Петрович по цели дни правеше упражнения, а Маса съчувствено го наблюдаваше, разказвайки му за събитията от света навън.

Събитията бяха напълно невероятни.

Войските на Кайзера бяха заели почти цяла Европа от Псков до покрайнините на Париж, като стреляха по последния с гигантско оръдие, сякаш излязло от романите на Жул Верн, бълващо стокилограмови снаряди, летящи на сто и повече километра.

„Спомняте ли си църквата „Сен Жерве" в квартала Маре? - обясняваше Маса. - През деветдесет и девета с вас там арестувахме „Маниака от улицата на Белите плащове". Немското дайхо я е ударило директно, избило всички богомолци". Трудно бе човек да си представи подобно нещо, но не по-трудно от това английски войници да слязат на брега в Мурманск, за да воюват на руска територия с германците и финландците. Фандорин неясно защо много се учуди, че финландците, тези мирни млекари и градинари, сега също воюват.

— А в проклетия град Баку пак има клане – съобщаваше японецът. - Преди тюрките колеха арменците, а сега арменците колят тюрките. Надявам се, че ще заколят и онзи, до когото няма как да се добера. А в Кубан белите доброволци воюват с червените доброволци. А пък Украйна сега е отделна страна, там също воюват.

Имаше и местни, московски новини, които бяха не по-малко учудващи.

В съседните жилища „сгъстяват" всички „бивши", обясняваше той, но портиерката Луша-сан, много красива и добра жена, сега е „председател на домкома" и в името на някогашната любов пази Маса.

Продуктите отдавна ги „дават с купони". Преди давали повече, а сега съвсем малко, само по малко черен хляб. Но не бива да се притеснява за храната, защото Маса е намерил отличен купувач за своята колекция от еротични гравюри сюнга и статуетки нетце . Много важен човек, Райкомснаб-сан, плаща със златни десетачки, а с тях на „черния пазар" може да се купи всичко.

По улица „Мясницкая" имало „червено шествие" - това е като литийно шествие, но с червени знамена и вместо молитви се пеят революционни песни.

В Зоологическата градина имало митинг под надслов „Свобода на животните!". Пуснали „угнетените животни" от клетките - такива, които не ядат никого. По улиците обикаляха елени, якове, лами, а една бременна оку-сан родила преждевременно, направо на тротоара, защото на улица „Пресня" срещнала южноамерикански броненосец.

Ераст Петрович нямаше търпение да види всички тези чудеса със собствените си очи.