Борис Акунин - Не се сбогувам

- Никой да не е мръднал от мястото си,...! И нито гък, ...! Който си отвори... уста, кръв ще плюе. Който шавне,..., куршум в челото!

Гимназистът прошепна:

- Ще погледна какво става.

Той открехна вратата и внимателно надзърна навън.

- И? Какво става? - дръпна го за палтото момичето. -Колко са?

- Един е - съобщи момчето, сядайки на мястото си. - С рязана пушка. Прибира дреболиите - часовници, пръстени. В чувал ги трупа.

- Само един? - попита Маса с любопитство. - И те си ги дават?

- Пробвай се да не дадеш - избоботи морякът отгоре. - На насипа като нищо стоят другите с каруци.

- Едва ли - японецът замислено почеса кръглата си брадичка. - Иначе нямаше да прибира само дребните вещи. Може разбойникът да е съвсем сам. Сложил е дърво, спрял е локомотива и сега обикаля и граби.

- Та и сам да е. Значи съвсем е озверял - матросът тракаше със зъби. - Ще те пушне и край - ще ти изпеят „со святими упокой".

Маса философски си помисли: вълкът също влиза сам в овчарника и избира коя овца да отмъкне, а останалите стоят мирно, чакат и дори не блеят. Наистина, всеки сам си решава какъв да е в този живот: овца, вълк или човек.

- А-а-а... - тихо, сякаш неуверено, писна изведнъж спекулантката. Плесна с ръка по масичката и завика вече с цяло гърло: - А-а-а-а!!! Няма ги! Иглите ги няма! Хора! Обраха ме!

Купчината обелки явно се бе разсипала от рязкото спиране и торбичката под тях я нямаше.

- Погледнете да не са на пода - каза попът. - Защо веднага мислите за греховното?

Жената се пльосна на колене, зашари с ръце под масата.

- Няма ги! Господи, няма ги! Свършено е с мен! Всичко, що имах, размених за игли!

Гардероб с огледало, две пухени постелки, пет пуда [8] Пуд - стара мерна единица за тегло, равна на 16,38 кг. - Б. пр. картофи, златен пръстен, шевна машина! Освен това взех хиляда рубли от кума! Сега край с мен! Уууу!

И тя започна да вие.

- Мале, мале - посъчувства й отчето. - Особено това с кума ви не е добре. Щом служи като началник, значи има възможности. Не бива да го обиждате. Само едно ще ви посъветвам, дъще. Трябва да се молите.

А Черни се озъби:

- Ловка работа. Аплодирам. Кой от вас е толкова сръчен, а? Аз нали бях горе, не съм падал.

- Лъжеш, тарикат такъв! - подхвърли му морякът. - Ти също скочи долу. Пита се защо?

- Олеле, майчице, ама че беда! Оле, край с мен! - врещеше лелката долу, без да престава да лази по пода. - Направо да не се прибирам!

Вратата се отвори с трясък.

- Кой се дере тук?! Нали казах да си траете! Всички замряха.

На вратата, осветен от червеникавата светлина на газеника, обрамчен от тъмнина, стоеше страшен човек. Беше с войнишки шинел и градска кожена шапка, явно свалена от някого преди малко. Лицето му бе брадато, сипаничаво, погледът - дивашки, в ръката си държеше рязана откъм дулото и приклада винтовка. През рамото на разбойника беше метнат чувал.

- Ей, ти, на пода! Седни и млъквай!

Жената се пльосна на мястото си. Продължаваше да ридае, но беззвучно. Сълзите се лееха на потоци.

- В купе се возите - рече разбойникът с удовлетворение. - Значи има какво да се вземе. Сами ли ще си го дадете или да гръмна някой, та да разберете? Ти какво имаш? - започна той от гимназиста.

- Ето - момчето показа албумчето. - Марки. Надявам се да ги разменя за храна. Татко го убиха във войната. С мама останахме сами. Гладуваме. Но вие го вземете, другарю. Хубави марки са. Има дори от Мадагаскар.

Грабителят само изпсува. Дръпна му албума от ръцете, цапардоса хлапака по главата и го запрати на земята.

- Ти? - наведе се той към момичето.

- Чичко, аз съм от Калиновка - вдигна тя омазаното си лице. - Десет версти от Безенчук. На Савел ковача съм дъщеря. Може би го познавате?

- Чувал съм за него. А защо си толкова мръсна?

Девойката веднага се успокои и блесна със зъбите си.

- Помислих си, че може да е някой чужд, затова си омазах лицето. Да не ме насилят. А от своите какво да се страхувам.

На разбойника не му се хареса, че някой може да не се страхува от него. Той вдигна оръжието, стреля в тавана. Отгоре се посипаха трески. Момичето писна. От вагона също се чуха викове.

- Слагай в торбата всичко ценно! Хайде! После ще преджобя всички. У когото намеря нещо, ще го прчукам!

И презареди.

След това обирът тръгна като по мед и масло. Първи отгоре се надвеси матросът, даде си часовника. Попът след кратко колебание измъкна сребърния кръст. Дори Яша изруга и свали от пръста си два пръстена, поглеждайки дулото.

- А ти ма, кокошко? - замахна брадатият срещу лелката. Онази запретна полата и хвърли чироза на масата.