Борис Акунин - Не се сбогувам

Маса опита да си представи как господарят му реагира на прости команди - не стана. Той никога не се бе подчинявал на прости команди. Но все пак японецът бе тръгнал на път. Тогава все още имаше влакове и до гарата дори можеше да се поръча линейка със санитари.

През онези пет месеца, които прекараха в Самара, страната се разпадна с невероятна скорост, обзета от някаква неистова лудост, сякаш хиляда години само беше чакала повод да се сгромоляса на пух и прах. Маса не харесваше революцията - по една простичка причина: грижата за инвалид в такива времена стана първо тежка, а след това съвсем невъзможна. Парите стремително се обезценяваха, всички стоки изчезнаха, за лекарствата да не говорим, ред нямаше в нищо. Най-обидното бе, че сеансите на сенсей Чан даваха резултат. Лорд Рутвен ли? Хлапакът да беше видял господаря преди Самара. Беше хилав, блед, като египетска мумия. А от иглите и горящите билки на китайския знахар той се закръгли, порозовя - стана направо Момотаро, прасковеното момче от приказката. От време на време размърдваше устни, сякаш говореше с някого. Още малко и може би щеше да се събуди. Но Чан-сенсей каза, че повече няма да стои в Русия, защото тук всички са полудели. Каза, че в Китай също има революция, но е по-добре човек да живее сред своите си луди, отколкото сред чужди. И замина за Нанкин. Няма да го държи насила, я?

- Това се нарича „кома" - обясни японецът на спътниците си. - Гръцка дума. Значи „много дълбок сън". Господарят спи много дълбоко вече от четири години. Проспа войната, проспа революцията.

- Щастливец - въздъхна лелката. - Аз също бих си полегнала през четиринадесета, щях да помоля: „Добри хора, събудете ме, когато животът отново се нагласи". Да не е зле? Всички се бият един друг, колят се, грабят, а той си похърква.

- Глупачка! - изрева Маса срещу тъпата жена. - Ако господарят не беше заспал дълбоко през четиринадесета, нищо нямаше да има - нито война, нито революция. Той нямаше да го допусне.

От навикването жената замига, а и останалите притихнаха.

„Споглеждат се. Решили са, че не съм наред с атамата [7] атома (яп.) - глава - Б. р. " - каза си Маса и въздъхна. Той вече толкова отдавна не ползваше родния си език, че бе започнал да мисли на руски, но от време на време мислено вмъкваше японски думи, за да не забрави съвсем речта на Ниппон .

- Нищо. Щом господарят се събуди, тогава ще видим - заплашително рече японецът, обръщайки се не към съседите си, а към празното пространство.

- Трябва да се уповавате на православния Бог, да се молите - посъветва го свещеникът. - Във времена на много ужаси има и много чудеса. Дето се вика: „Онзи, който с Бог живее, с молитва може и да оздравее".

- Молих се. И на православния Бог, и на неправославния, на всякакви богове се молих.

- Неправилно ще да е било. Като професионалист ви го казвам - оживи се попът. - За облекчаване на душевноскръбните страдания трябва човек да отправя молитви не непосредствено към Господ, а през Богородица, утешителката на скърбящите. Ето, сега ще ви демонстрирам -той въздигна очи към окадения таван и проникновено, със сълзливо потреперване, занарежда: - Майчице, пречестна застъпнице, кажи добра дума пред всеблагия ти Син за изцеляването на безумния... как му е името?

- Ераст.

- На безумния Ераст. Въззри го от небесата, върни му разума.

- Амин - каза Маса с въздишка. Помисли малко и се прекръсти. По-зле нямаше да стане.

Морякът наблюдаваше случващото се отгоре.

- Пфу! Трябва вас, поповете-безделници, да ви хванат да бачкате. Само лъжете и плюскате.

- Няма да е зле сега да похапнем - изобщо не се засегна Божият човек. - Да вечеряме, братя и сестри, а?

И всички взеха да вечерят, всеки със своето. Гимназистът извади сандвич с кюфтенце, момичето - краешник хляб, посипан със сол, матросът здравата ги облъчи с миризмата на сельодка, а горе Яша Черни гризеше нещо хрупкаво.

Най-табиетлийски и обилно се хранеше лелката. Тя наизвади варени яйца, десетина картофа и скоро затрупа цялата маса с черупки и обелки.

- Няма да е грешно човек по-скромно да лапа по велики пости, нали? - попита тя свещеника с пълна уста - той си похапваше парченца тънко нарязан салам.

- По време на пътешествие е позволено да се яде и непостна храна, ако няма друга -отвърна отчето, - но ако ти, дъще, ме почерпиш с картофи, аз ще се въздържа от греховната свинска плът.

Лелката само изсумтя, а Маса въздъхна. В пазвата му също имаше парче свинска плът, половин фунт сланина, но трябваше да внимава храната да му стигне до Москва. Еех, ако някой бе казал на Масахиро Шибата във времената на далечната му йокохамска младост, че някога ще се храни с престояла мазнина на отдавна издъхнала свиня - щеше тутакси да повърне. Обаче на път сланината е най-удобна. От тази гадост много не можеш да изядеш, защото е противна, но пък дава сили. Нали ще трябва поне веднъж или дори два пъти да нахрани господаря с кръв.