Борис Акунин: Не се сбогувам

- Май подминахме Ивашченково - съобщи спекулантката, взирайки се през прозореца в мрака, където не светеше нито една светлинка. - Безенчук да стигнем, след това вече не пакостят.

- А кой пакости? - попита матросът, който също се взираше в тъмното.

- Дявол ги знае. Слагат дънер на релсите - това значи „стоп-машина". А после обикалят вагоните и грабят.

- Ами ако влакът не спре, голяма работа - някакъв си дънер. Храс - с колелата, и „Варда!".

- Ще започнат да стрелят по локомотива. Ако е с пушки - добре, но може и да е с картечница - каза гимназистът и нервно потрепери. - Миналата седмица край Сизран така убиха един машинист, а влакът изхвърчал от релсите на завой. Мнозина загинаха и се осакатиха. Не може да не се спира.

Попът се прекръсти.

- Озверяха съвсем, изверги. За тях човешкият живот пукната пара не струва.

Наблюдателят пътешественик също беше наясно с местните проблеми.

- Местните мужици са това. Войничета, дето са се върнали от фронта. Разбирам ги. По-лесно е с пушката на пътя да седиш, отколкото да се гърбиш. Зверове и грубияни - той се надвеси отгоре и се озъби срещу пасажерките: - Първата им работа е да бръкнат на женските и девойките под полите. Наясно са къде такива като вас крият кяра.

Момичето не се стресна, а се изкиска:

- Аз там нямам какво да крия освен моминството.

Яша звучно примлясна, гимназистът изгледа косо съседката, матросът гръмко се разсмя, а пък спекулантката се притесни. Отново измъкна заветната торбичка с иглите, повъртя глава, къде да я скрие - измисли. Сложи я на масата и натрупа отгоре картофени обелки.

- Ако нещо се случи, не дай си Боже, не ме издавайте.

- Блажени са нищите духом, те нямат какво да крият - назидателно рече отчето. - Затуй и не ги е страх, щом се носи скърцане на зъби, земята се тресе, а на пътя е ужас...

Урочаса ги.

Изведнъж заскърцаха железните зъби, светът се разтресе, вагонът подскочи, лампата се олюля и угасна. Влакът рязко намали. Пътниците, които пътуваха с гърбовете напред, се притиснаха до стената. Онези, които седяха с лице по посока на движението, политнаха от местата си. Маса се удари с гърди в масичката, матросът се сгромоляса от багажното място, попчето се сля с момичето.

Тъмнината се напълни с безумни викове, женски писък и детски плач. Но ето че влакът замря. Отвън един след друг отекнаха два изстрела. Тогава във вагоните се възцари тишина.

- Втасахме я - ето че пристигнахме - нервно се из-хили Яша Черни, скачайки долу. -Добре дошли. Какво ли не съм видял в този живот, но още никога не са ме ограбвали.

Най-учудваща обаче беше тишината. Зад стената във вагона се разхленчи бебе, но веднага замлъкна. В купето също не продумваха. Падналите се върнаха по местата си, едрият Яша също се покатери обратно.

В тъмното не се виждаше нищо и не се чуваше нищо. Сякаш във вагона нямаше жива душа.

Но ето че се чу драскане на кибритена клечка, припламна огънче, което освети навъсена, недоволна физиономия с дръпнати очи. Японецът, който бе наместил обратно падналия си страховит спътник, беше станал да запали отново угасналата лампа.

Щом стана светло, стана ясно, че макар да си мълчаха, пътниците не бяха седели мирно. Държаха се странно.

Гимназистът свали шинела, обърна го наопаки и отново го облече. Отвън дрехата изглеждаше съвсем прилично, но се оказа, че няма подплата и сега приличаше на някаква сива роба.

Момичето, свито на две, търкаше с ръка по мръсния под, а след това със същата ръка затърка лицето си.

Матросът бързо и широко се кръстеше, хванал шапката си в ръка, мърдаше устни.

А пък свещеникът, на когото по му отиваше да се моли, тъпчеше в пазвата си сребърния си кръст. Вместо него извади друг, също толкова голям, но железен, и го нагласи на гърдите си.

Яша Черни си седеше горе по турски и пъхаше нещо под обшивката на тавана.

- Каширам си портфейла - смигна той, щом забеляза погледа на японеца. - Като вземат да ме тарашат, празен съм.

Най-учудващо се държеше лелката. Беше запретнала полата си и пъхаше под розовото си бельо голям чироз. Тази операция най-много заинтригува Маса.

- Защо пъхате в кюлотите си сушена риба, гражданко?

- Нали чухте? Бъркали под полите. Като не намерят нищо, ще ме наругаят или пребият. А така все пак някаква плячка ще имат. Дано ме оставят на мира - обясни жената, оправяйки се. - Вие какво седите, нима няма какво да криете?

Откъм другата част на вагона се чу грубиянски глас. Съпровождайки всяка фраза с каруцарски псувни, той изрева: