Ахмед Юмит - Патасана

- Чувал съм, но не съм го чел.

- Той е един от най-старите писмени епоси в човешката история. Според нас тези плочки са също толкова значими. Мислим, че сме открили най-ранното неофициално документирано житие в историята на човечеството. След няколко дни ще свикаме международна конференция. В Немския археоло-

3 Създаден преди повече от 3700 г. от анонимен вавилонски автор. Текстът е написан на четири древни езика (вавилонски, акадски, хуритски и хетски) върху глинени плочки, голям брой от които липсват и до днес. - Б. пр.

18

гически институт вече обмислят как точно да оповестим тази важна находка.

- И какво толкова важно е написал Патасана?

- Смятаме, че разказва историята на последните дни на древния град. И заедно с историята на града - своята лична история. Първата плочка започва така: „Бях подлец, живял в епоха на тирани“.

Капитанът изгледа замислено плочките и се надигна с думите, че е време да тръгва. Щом се изправи обаче, поспря за миг да погледне още веднъж снимките върху масата, обърна се към Есра и промърмори с горчива усмивка:

- „Бях подлец, живял в епоха на тирани“, а?

19

Първа плочка

Бях подлец, живял в епоха на тирани. Подлец, превърнат от боговете в страхливец. Най-противният подлец и най-презреният. Дворцов писар и сплетник, чието сърце се хранеше с низост и чийто ум се хранеше с омерзение.

Вместо да нашепва поеми, вдъхновени от всемогъщия бог на бурите и небесата Тешуб4, от съпругата му, богинята на слънцето Хепат, и нашата богиня Купаба, той изостави поезията и не се поколеба да загърби дори собственото си занятие да съставя писма в интерес на царете.

Двуличен дворцов служител, скрил болката си под величествени одежди и могъщата омраза, обладала тялото му, под радостна маска, по-дебела от бронз, той се отзоваваше охотно на заповедите на царя на хетите.

Най-безчестният мъж върху лицето на земята, който избра да замълчи, събрал длани пред гърдите си като горд и предан служител на царя, когато любимата му загина в името на своята любов. Срам за човешкия род. Най-мерзък негодник, който, вместо да умре в името на любовта, не се поколеба да се спотаи във внушителната сянка на безсмисленото си съществуване, продължила да се удължава между каменните стени на двореца.

Аз, Патасана, съветник на цар Пизирис, главен писар в хетския дворец, безценен член на Панку, Съвета на благородниците, съм най-презреният подлец.

Аз, плуващият сред мъртъвците, чиято орис, предопределена от боговете, е да се гърчи вечно в мъки, съм главният дворцов писар Патасана.

Окаяният Патасана, който, пишейки договори и писма, промени съдбата на своята държава, но не успя да промени своята.

Казвам на теб, който ще намериш тези плочки - внимавай, та проклятието на боговете, превърнало разцъфналото дърво на живота ми в сух клон, да не сполети и теб. Внимавай запо-

4 Тешуб - древен хуритски бог на бурите, почитан в Мала Азия. - Б. пр.

20

ведите на някой тираничен цар да не те обрекат на нещастен живот, както направиха с мен.

Преди да прочетеш тези плочки, отиди в храма. Спечели сърцата на хилядите богове на Земята на хетите. Отдай почит и смили с витиевати думи сърцето на моя и твоя бог - буреносния бог на небесата Тешуб, на съпругата му, богинята на слънцето Хепат, и на богинята Купаба. Направи това жертвоприношение, та да не се прибави още един към хилядите, които бяха разпънати, одрани, изгорени и заточени от родината си заради мен. И нека проклятието, тегнещо за вечни времена над мен, да не доведе до гибелта на другиго.

Ако не послушаш съвета ми, за нищо на света не поглеждай, не докосвай и не чети тези плочки. Не вдишвай плесенясалия въздух на каменното подземие, където съм ги скрил. Независимо дали си младеж с пъргави като на жребче крака или старец, който едва се държи на нозете си, бягай колкото сили имаш, бягай надалеч оттук. Не споменавай за тези плочки на никого, дори на най-близкия си човек, дори на жената, която прегръщаш нощем. Тогава боговете навярно ще ти простят и навярно ще избегнеш проклятието, стоварило се като тъмна стена върху този град на мъдростта край сияйните брегове на Ефрат.

Ти, който очите ми не са зървали, чийто глас ушите ми не са чували и чието име не нося в спомените си! Знам, че когато влезеш в тази стая под двореца, в тайника, където съм скрил плочките, аз отдавна ще съм се преселил в Земята на мъртвите. Знам, че дори след смъртта ми боговете няма да ми простят. Тяхното проклятие, прогарящо и изпепеляващо сърцето ми, ще ме преследва вечно. Така и трябва, защото не искам прошка. Заслужавам наказанието си. Единственото ми желание е онези, които идват след мен, да узнаят за живота ми и какво съм преживял. Затова написах тези плочки, затова ги изпекох над огъня - да бъдат здрави и да издържат на изпитанията на времето, чиито зъби са по-ненаситни от зъбите на лаком плъх. Подредих плочките върху полиците, които направих в тази стая под двореца. Те са за теб. Тези плочки са за онзи, който ги чете.