Ахмед Юмит - Патасана

Есра замълча.

- Е, разбира се, нищо не е сигурно - добави след малко. -Ако ги заловиш, всичко ще излезе наяве. И вече няма да имаме проблеми с местните.

- Напротив. Повярвай ми, дори да разкрием убийците, местните ще продължат да винят археолозите. „Преди разкопките никой не ни безпокоеше. Дойдоха тези хора и превърнаха спокойния ни живот в хаос.“ Така ще говорят.

- Но това е невежество - възрази Есра.

- Наричай го както щеш, тук хората живеят така - прекъсна я рязко капитанът.

- Какво ще правим тогава? - попита Есра с напрегнат глас. -Недовършени ли ще оставим разкопките?

- Не знам. Повярвай ми, не знам, Есра ханъм.

Малодушието и примирението му започваха да я дразнят.

- Виж, капитане - подхвана тя, наблягайки многозначително на обръщението, - дори ти да не знаеш какво трябва да направиш, аз трябва да довърша разкопките. Натъкнахме се на много важни находки и няма да оставя работата недовършена заради нечии суеверия.

Нерешителността в погледа на капитана изчезна.

- Умрял е човек - укоризнено и напомни той.

- И точно затова не бива да оставяме разкопките недовършени - отсече Есра. - Хаджи Сетар беше на наша страна. Твърдеше, че не е проява на неуважение да копаем до свещената гробница. Сигурно затова са го убили. Ако прекратим разкопките, всъщност ще проявим неуважение към паметта на хаджи Сетар. Продължим ли, убийците няма да постигнат целта си.

Този път думите и не удариха на камък. Гневът на капитана се стопи и лицето му доби по-решително изражение. Но

16

си личеше, че разговорът им съвсем не го е успокоил. Известно време двамата седяха мълчаливо. Накрая капитанът посочи снимките.

- Находки от разкопките ли са това? - попита.

Есра също се бе втренчила в снимките.

- Да, първите плочки, които намерихме. Написани са преди около две хиляди и седемстотин години.

Капитанът взе една снимка и заразглежда съсредоточено в заврънкулките върху нея.

- Кой ги е писал?

- Хетите 2. Поточно неохетите.

- Ние тук ги наричаме „ети“, нали?

- Да, основателите на първата голяма империя в Анадола. Били са индоевропейци, но са приличали на нашите предци - османците. И те като османците са дошли в Анадола от други земи и също като тюркските племена са живели заедно с анадолците векове наред, смесвайки се с местните, преди да основат голяма империя. И като казвам голяма, имам предвид наистина голяма. По онова време империята им е отстъпвала само на Египетската.

- Значи наистина е била огромна! - възкликна удивено капитанът. - А какво писмо е това?

- Клинопис. Всъщност неохетите са използвали йероглифи. Учените го наричат йероглифичен лувийски. В този случай обаче авторът е използвал клинопис, за да надвие времето. Нещо повече, за да са по-достъпни плочките, е писал на акадски. По онова време акадският е бил като английския днес -писмената лингва франка, чрез която различните държави в Месопотамия и Анадола са се разбирали.

- А вие разбирате ли написаното?

- Естествено… Тимъти Хърли, американският ни експерт по мъртви езици, вече е дешифрирал десет плочки. Оказва се,

2 Хетите навлизат в Мала Азия между III и II хилядолетие пр.н.е. и създават Старохетското царство със столица Хатуша. През XIV-XIII в. пр.н.е. се утвърждава Новохетската империя. - Б. пр.

17

че сме се натъкнали на много интересна находка, защото тукашните плочки не приличат никак на онези, които сме свикнали да откриваме.

Капитанът присви леко гъстите си, но добре оформени вежди.

- Как така?

- Плочките обикновено съдържат царски заповеди, религиозни текстове, мирни договори между държавите, социални закони, споразумения или епични поеми, но тези плочки разказват съвсем друга история.

- История? - полюбопитства капитанът.

- Е, думата просто ми се изплъзна от устата… Навярно трябваше да кажа по-скоро признания. Във всеки случай тези плочки са най-ранният неофициален исторически документ, известен досега. Накратко, плочките не са писани по царско поръчение.

- Кой ги е писал тогава?

- Казва се Патасана. Бил главен дворцов писар - много важен държавен пост в империята на хетите. Писарите били много образовани. Знаели по няколко езика. Задължението им било да пишат текстове под диктовката на царя, а не да записват своите мисли, чувства и спомени. Но това не е спряло писаря Патасана да напише своята история. Затова плочките са толкова важни. Скоро ще оповестим откритието си пред целия свят.

- Наистина ли е толкова важно?

- Изключително важно. Чувал ли си за „Епоса за Гилгамеш“3?