Ахмед Юмит - Патасана

- А съпругата ти? Какво правеше тя? - Есра проговаряше за пръв път, откакто капитанът подхвана историята си.

- И моят брак се оказа несполучлив като твоя. А раждането на Гюлин усложни още повече положението. Съпругата ми бе сломена, когато ме прехвърлиха в Шърнак. Предложих и да дойде с мен, но тя не прие. Не можела да рискува така живота си и живота на дъщеря си. Съгласих се с нея и заминах

294

сам. Посещавах ги понякога, но после конфликтът в региона се задълбочи и нямах възможност да ги виждам. Съпругата ми плачеше по телефона и ме умоляваше да използвам връзки, за да ме преместят в Истанбул. Не бях в състояние да моля командирите си. Дядо беше достоен войник и аз исках да следвам неговия пример. Сърце не ми даваше да постъпя егоистично, когато хиляди момчета жертват живота си за страната ни. Не можех, колкото и да ми се искаше. Съпругата ми не ме разбираше. Когато ме раниха, дойде да ме види в болницата и веднага ми се нахвърли: Виждаш ли! Казвах ти! Едва не те убиха. Излезеш ли от болницата, уреди да те преместят в Истанбул.“ Докато я слушах, си спомних как войниците ми скъсаха кален-дарчетата си. Всеки войник има календар, в който задрасква изминалите дни, за да знае колко му остават до уволнението. Когато сформирахме отряда, войниците ми дойдоха при мен и заявиха: „Капитане, решихме да скъсаме календарите“. Попитах ги защо. Отвърнаха: „Защото ни отвличат вниманието“. Сетих се за постъпката им и думите на жена ми ме наскърбиха дълбоко. Помолих лекаря да не я пуска повече при мен. Тоест учтиво я изгоних от болницата. Тя разбра, естествено, и оттогава отношенията ни са обтегнати. Изпращам и пари всеки месец и от време на време пътувам до Истанбул да видя дъщеря си. На практика обаче с брака ни е свършено. Донякъде съм склонен да я разбера. Все пак тя просто иска да има съпруг до себе си, да живее спокойно. А аз не мога да се променя, животът ми се е стекъл така, че не съм способен да бъда мъж по неин вкус.

Ешреф замълча. Дръпна два пъти от цигарата си и се взря в мрака. Есра се пресегна и го улови за ръката.

- Преживял си ужасни неща… Но си се справил. На твое място мнозина биха изгубили разсъдъка си.

Той се втренчи в очите и. Не ги виждаше ясно в тъмнината.

- Не ти разказах тази история, за да разбереш какво съм преживял. Разказах ти я, за да проумееш колко опасни и коварни са сепаратистите. Не бива да подценяваме връзките, които поддържат с хората. Имат талантливи командири и бойци, го-

295

тови да умрат и да убиват, способни на всякакви подлости, за да постигнат целите си. Ако са решили, че е възможно да спечелят подкрепа в бившите арменски села, не биха се поколебали да отмъстят за убийства, извършени преди седемдесет и осем години, стига да послужи на каузата им.

Есра не знаеше какво да отговори. Историята му я трогна, но не разсея съмненията и. А най-силно я терзаеше невъзможността да признае на Ешреф, че тя не доказва абсолютно нищо. Усетила болката му, Есра продължи да гали нежно ръката на този войник с ранена душа.

296

Двайсет и първа плочка

Всички в града споделяха болката ми. След смъртта на татко не само станах дворцов писар, но и спечелих незаслужена слава сред благородниците и простолюдието. Минувачите по улиците ме разпознаваха и приветстваха сина на Арарас, мъжа, спасил града, жертвайки живота си. Всички възхваляваха баща ми и ме съветваха да бъда смел и мъдър като него. Така, с все-отдайността и достойнството, наследени от татко, аз започнах да изпълнявам задълженията си на дворцов писар.

Цар Пизирис ме извика още първия ден. Придружен от царицата си, ми каза следното: „Уважението, което изпитвах към баща ти, не е единствената причина да те назнача за дворцов писар. Поверих ти тази длъжност не защото предците ти са я изпълнявали поколения наред. Искам да бъдеш в двореца, понеже си сред най-образованите млади мъже в държавата. Похвалите разглезват младите и ги отклоняват от правия път. Но аз те познавам. Ти си не само ерудиран, но и почтен. Възпитателите ти са те подготвили добре и правилно. Дали са ти не само познания, но и са те научили как да ги използваш. За мен ще бъде удоволствие да си при нас“.

С тази реч получих поста, за който първо дядо Митанува, а после и баща ми Арарас ме подготвяха от дете. Татко непрекъснато ми повтаряше, че да си дворцов писар изисква жертви. „За да изпълняваш дълга си, трябва да загърбиш всичко, което ти пречи.“ В началото се опасявах да не би татковият помощник Лаймас да се опита да ме измести от завист. Безпокоеше ме и връзката ми с Ашмуникал.