Ахмед Юмит - Патасана

299

Двайсет и втора глава

Археологическият екип се бе събрал в малкото помещение на библиотеката. Бернд докосна нежно попукания камък в пръстта.

- Това несъмнено са останките от стената, зад която Пата-сата е скрил плочките си.

Разкопките бяха разделени на квадратни участъци с размери пет на пет метра. В единия, Д5, се намираше десният ъгъл на стаичката, където Патасана бе написал плочките си. Тъкмо там откриха останки от две стени.

- Значи Патасана е скрил тук плочките си? - попита Мурат, бършейки потта от челото си.

- Най-вероятно - кимна Теоман на младия археолог. - От първите плочки става ясно, че се е страхувал, понеже е записвал секретна и много опасна информация. Сигурно е наредил да изградят тайника, защото се е опасявал да не открият плочките му. Това обяснява и защо ги намерихме наведнъж.

- И защо не са счупени - добави Есра. - Стените са ги опазили не само от хората, но и от пожарите и земетресенията.

С нахлупена шапка и слънчеви очила в ръка Есра бе коленичила до тримата мъже и оглеждаше останките от тънката стена. Предната вечер се прибра късно. Всичко освен Халаф бяха заспали. Всъщност тя се зарадва, че спят, защото това и спести многозначителните им погледи и необходимостта да отговаря на въпросите им с откровени лъжи. Глождеше я любопитство дали Халаф знае нещо за убийствата отпреди седемдесет и осем години, но от умора не събра сили дори да го попита. Неспокойният сън в болницата предната вечер и изтощението от любовните и подвизи с Ешреф си казаха думата и очите и се затвориха още щом легна. Винаги се събуждаше преди другите, но тази сутрин едва се надигна от леглото. Натрапчивото хло-пане по вратата и обаче и дълбокият глас на Халаф, повтарящ: „Закуската е готова, Есра ханъм“, не и оставиха друг избор. Изми си лицето, поприглади си косата и тръгна сънено към ма-

300

сата за закуска. При вида на целия екип, който я очакваше там, сърцето и се изпълни със смесени чувства - срам и копнеж. В този момент осъзна колко се е сближила с колегите си през дългите седмици, прекарани заедно, въпреки че се случваше да спорят.

Щом седна, един през друг я заразпитваха за вчерашната стрелба и какво и е обяснил капитанът. Есра им предаде накратко разговора си с Ешреф. Странно, единствено Теоман се обади.

- Дано капитанът да излезе прав - отсече той. - Убийствата ни дойдоха в повече!

Бернд смени темата: попита как е Елиф, а Есра им разказа как са ги приели в болницата. Снощи разговаря с Кемал по телефона. Елиф била по-добре и Дейвид обещал тази сутрин да я изпишат. Споменавайки Елиф, тя неволно погледна към Тимъти, но американецът изглеждаше разсеян. Не беше ясно дали се преструва на незаинтересуван, или възнамерява да страни от Елиф, за да не всява раздори в екипа. С надеждата да е второто Есра се заинтересува как вървят разкопките. Тимъти и обясни, че предният ден не е бил много ползотворен. Открили само една плочка, и то различна от останалите. Явно била последната, защото колофонът на гърба съдържал обобщение на написаното от Патасана. С нея откритите плочки ставаха двайсет; следователно им оставаше да намерят още осем. Бернд не се стърпя и посочи, че не бива да подценяват значимостта на последната плочка. Имало голям шанс да открият и осемте липсващи. За пръв път германският им колега говореше толкова разпалено. Есра го слушаше и се питаше дали не греши. Нима е възможно човек, отдаден до такава степен на професията си, да извърши две жестоки убийства?

Ами разказът на Никълъс… Всъщност той не уличаваше Бернд. Основателно ли е да заподозреш някого в убийство само защото проявява свръхчувствителност по отношение на арменския геноцид? Междувременно Бернд им съобщи поредната добра новина. Предишния ден професор Кренкер се обаждал ня-

301

колко пъти. Трийсетте журналисти - включително репортерите от Си Ен Ен, Би Би Си и „Ройтерс“ - потвърдили участието си в пресконференцията. Екип от трима души под ръководството на помощника на Кренкер, Йоаким, щели да пристигнат в Антеп със самолет тази вечер, за да започнат подготовката. И преподавателката на Есра, професор Бехидже ханъм, щяла да дойде с тях, но горката жена, вече в доста напреднала възраст, получила стомашен кръвоизлив и постъпила в болница. Значи Есра щеше да бъде единственият представител на своя университет. Дожаля и за Бехидже ханъм, ала се зарадва, че подготовката набира скорост. Не разполагаха с много време. Налагаше се да действат бързо. Зарече се при първа възможност да седне с Бернд и Тимъти и да разпредели задачите за пресконференцията. После щяха да разговарят с кмета Едип бей, за да се уверят, че журналистите, дошли да разгледат древния град, ще бъдат посрещнати гостоприемно. Не се сдържа и попита как е минало погребението на хаджи Сетар. Теоман и Мурат и разказаха, че на церемонията присъствали всички приятели на хажди Сетар от цялата околност - от каймакама до кмета, от старейшините на клановете до селските наместници. Дори клановете Тюркоглу и Генджели дошли да се сбогуват с хаджи Сетар, макар да изпращали и свои близки в последния им път. Членовете на фамилиите гледали пътищата им да не се пресичат, но съпроводили ковчега чак до гробищата. Есра полюбопитства как са се отнесли присъстващите към Теоман и Мурат. Не били забелязали нищо особено. Всички се държали добре с тях, включително каймакамът, а двамата синове на хажди Сетар се ръкували и им благодарили, че са дошли. Само Абид ходжа и Фаят, който ходел подире му през цялото време, ги изгледали злобно, но не ги нападнали нито с думи, нито с действия.