Ахмед Юмит - Патасана

Върнаха се в училището изморени, но доволни. В сградата нямаше никого. Само Халаф приготвяше обяда. Кемал и Елиф не бяха пристигнали. Есра отиде при младия готвач, който я чакаше както обикновено да и докладва.

- Здрасти, Халаф, как е?

- Добре - отвърна и младият мъж от Барак, усмихнат както винаги. - Сготвих ви пържена фава23 с кисело мляко с чесън. Вкусна комбинация. За гарнитура ще има овчарска салата и булгур. И пъпеш за десерт.

- Звучи чудесно - похвали го Есра, усетила недоволството на празния си стомах. - Кога ще е готово?

- Ще сервирам всичко след по-малко от час.

Есра се зарадва, че преди обяда ще и остане време да телефонира на кмета. Набра телефона на общината. Обади се млада жена с плах глас. Независимо от цялото си старание не съумяваше да разговаря любезно, но обясни, че кметът отсъства и ще

23 Бобова култура, подобна на фасула. - Б. пр.

305

се върне следобед. Есра си взе хавлията и тръгна към банята да се изкъпе. В този момент телефонът иззвъня. Гласът на Ешреф я изпълни с познатото странно чувство. „Пази боже да съм се влюбила в този мъж“, помисли си Есра.

- Как си? - попита я той.

Не бил се обадил сутринта, за да не прекъсва работата и. Бил добре. В момента се намирал в Антеп. Предал доклада си за акцията, проведена преди два дни. Искал да я пита кога ще се видят пак. Есра му отговори, че изгаря от нетърпение, но е много заета, и му предложи да дойде на вечеря. Капитанът прие поканата охотно. След като му разказа за пресконференцията и за безуспешния си опит да се свърже с кмета, той се нагърби лично да го намери. Есра се зарадва и му благодари.

Обядът не продължи дълго. Помолиха Халаф да им донесе чая в стаята с компютрите, където щяха да обсъдят как да премине пресконференцията. Първо разискваха какво ще съобщят на журналистите Есра, Тимъти и Бернд. Решиха да подготвят две страници с информация за древния град, като акцентират върху периода, когато е живял Патасана. Есра щеше да напише експозето, а Тимъти да го преведе на английски. Щяха да размножат текста в общината и да раздадат копия на журналистите. Бернд щеше да представи накратко отношенията между хетското, урартското, фригийското и асирийското царство през VII в. пр.н.е. Като преводач на написаното от Патасана, Тимъти щеше да говори за археологическото и историческото значение на плочките. Всички членове на екипа щяха да помагат при обиколката из древния град, като информират журналистите и внимават разкопките да останат невредими - и участъците, където работят, и все още неизследваните места.

Мурат предложи да увеличат снимки от разкопките и да ги окачат в залата за пресконференцията. Бернд обясни, че Германският археологически институт вече е подготвил снимки и екипът на Йоаким ще ги донесе. Пресконференцията щеше да започне в 11 часа предиобед. Журналистите щяха да пристиг-

306

нат със самолета в 7,15 от Истанбул. Решиха да станат рано, да довършат приготовленията, да направят последна проверка и да тръгнат за Антеп. Вероятно щеше да се наложи един-двама от екипа да заминат вечерта преди пресконференцията. Щяха да преценят, след като разговарят с Йоаким.

Докато се съвещаваха, на вратата се почука. Всички се обърнаха озадачени и видяха сериозното лице на Кемал, а зад него - Елиф. И тя не се усмихваше. Очите и бяха зачервени. „Плакала е“, помисли си Есра. Кемал им кимна хладно и не тръгна към пейките, където седяха, а към леглото си. Елиф, разведрена от срещата с приятелите си, се спусна да ги прегърне. Зелените и очи заискриха радостно, когато американецът приближи до нея. Тимъти обаче усещаше, че нещо не е наред. Вместо с прегръдка я поздрави с ръкостискане. Елиф се обиди, но се опита да не показва чувствата си. Кемал, седнал в края на леглото, ги наблюдаваше с леден поглед. Есра отиде при него, преструвайки се, че не разбира какво става.

- Добре дошъл! Как си?

- Отвратително - процеди Кемал.

- Защо? Какво има?

- Как мислиш? Виж я! Грейва, щом го зърне!

- Не преувеличаваш ли?

- Не. Говорихме в болницата. Призна ми, че е влюбена в този дърт мръсник.

След кратко мълчание Есра го посъветва:

- Не им обръщай внимание. Не си струва да се ядосваш.

- Не мога - въздъхна дълбоко Кемал. - Не мога да не се ядосвам. Сигурно ако се махна оттук…

- Не ми се вижда добра идея - възрази Есра. - Проблемът е в главата ти. Ще го отнесеш със себе си където и да отидеш. Остани тук и го преодолей.

- Няма да го понеса. - Кемал изрече думите толкова силно, че всички около Елиф се обърнаха към него. Той сниши глас и повтори. - Непоносимо е да виждам как Елиф грейва, когато той е край нея.