Ахмед Юмит - Патасана

- Разбирам те добре. И аз го преживях болезнено. Жената, която обичаш и на която се доверяваш, те напуска заради друг. След известно време, така или иначе, свикваш. След много сълзи,

310

след много нощи на пиянски ступор и самосъжаление започваш да размишляваш трезво. - Ненадейно той избухна в смях. - Накрая стигнах до заключението, че тези земи са виновни за любовните разочарования. - Всички с изключение на Кемал, който го наблюдаваше безучастно, го слушаха съсредоточено. - Повярвайте ми, не се шегувам. Всичко е започнало по тези земи преди девет хиляди години. Чували сте за Богинята-майка - първото женско божество, закръглена жена с по един лъв от двете страни и дете между краката. Тя е първото божество в историята на човечеството. Знаете ли защо древните жители на Анадола са я избрали за свой бог? Защото мъжете не осъзнавали ролята си при зачатието. Смятали, че жените забременяват благодарение на вятъра, дъжда, реките, накратко - на природата. По онова време тази идея не била никак необичайна. Хората се смятали за част от природата. Възприемали раждането като магия, като чудо. Матриархатът несъмнено също си казвал думата. Но главната причина било невежеството на хората по въпроса за възпроизводството. Липсата на познание създала Богинята-майка. Култът към нея бил толкова силен, че просъществувал в Анадола и след установяването на патриархата. Нашите патриархални хети например имали мъжко божество - бога на бурите Тешуб, - но продължавали да вярват и в богинята на слънцето Хепат, и в богинята Купаба. И любовта е също като богинята - заслепяваща илюзия. Тя е творение на мъжа. И негова дилема. От една страна, той създава семейство, за да има собствена жена, ала от друга - копнее за жената на съседа. Помислете как Парис отвлича Елена в „Илиада“, помислете за рицарската любов през Средновековието. Това положение обаче е по-тежко за жените. В епохата на матриархата те имали много любовници, а по-късно се оказали затворнички вкъщи като собственост на един-единствен мъж. Не е ли естествено да пожелае съпруга или сина на съседката? Но желанието и е забранено, грешно, срамно. И именно от тази недостъпност се ражда любовта. Да обичаш, означава да преувеличаваш качествата на някого, когото не можеш да имаш, да си представяш, че той е идеалният човек, и да изпитваш страстна привързаност към него. Колкото по-големи са препят-

311

ствията към него, толкова по-пламенна е халюцинацията. Както древните ни предци боготворели жените, защото не разбирали зачатието, така и ние създаваме култ, граничещ със сляпата вяра, сметнем ли, че не сме в състояние да живеем без някого. Според мен любовта е съвременната версия на примитивната тенденция да се преувеличават качествата на любимия.

Когато Тимъти заговори, Есра не разбра какво цели. Ала видя как всички попиват думите му и осъзна, че той се стреми да уталожи горчивия спор и да заглади положението. Поздрави го мълчаливо за успешния опит и се включи в играта:

- Но ти представяш мъжката гледна точка. - Целеше не да противоречи на Тимъти, а да насочи разискването в друга посока. - Да не би да твърдиш, че жените не са способни да се влюбват?

- Способни са, разбира се. Култът към Богинята-майка е създаден не само от мъжете, а от въображението на цялото човечество. В крайна сметка няма значение каква е любовта - хетеросексуална или хомосексуална. Според мен всичко е израз на същата примитивна илюзия.

Бернд, заслушан съсредоточено още откакто чу думата „любов“, се намеси:

- Навярно имаш право, но дори любовта да е навик, наследен от примитивен светоглед, дори да се смята за глупава илюзия и да причинява на хората повече болка, отколкото радост, животът без любов е злочест живот.

- Да, съгласен съм - не си живял пълноценно, ако не вкусиш любовта - съгласи се Тимъти, - но това чувство вече не ме съблазнява. Не, благодаря, не си струва.

Точно когато гневът на всички изглеждаше стихнал и се бяха потопили в далеч по-приятен разговор, Кемал пак се разбунтува:

- Не ти вярвам! Казваш го, за да се оневиниш. Но аз ще се погрижа рано или късно всички да разберат какъв лъжец си!

При тези думи той излезе от стаята, преди някой да успее да проговори, затръшвайки вратата след себе си. Тимъти го изпрати с безпомощен поглед.

312

Двайсет и втора плочка

Станах дворцов писар, ала така и не успях да изтрия спомена за очите на Ашмуникал, вперени отчаяно с мен. Донякъде затова изпълнявах задълженията си толкова усърдно - и за да не усещам отсъствието на Ашмуникал, и за да докажа колко съм добър в работата си.