Ахмед Юмит - Патасана

- Срамота, Есра ханъм! Защо не ми казахте, че сте тук?

- Сърце не ми даде да те прекъсна. - Кимна към пъстроцветната изложба върху масата. - Това вечерята ли е?

Устните на готвача се извиха в безгрижна усмивка:

- Точно така. Понеже тази вечер ще идва капитанът, реших да му направим шишчета с доматен сос.

24 Историческа област, включваща източните части от Сасанидската империя; днес се намира в Североизточен Иран, в част от Туркменистан, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан. - Б. пр.

318

- Нима? - изненада се Есра. - Мислех, че капитанът не ти допада особено. Обясняваше ми как всички го смятали за луд и прочее…

- Вярно, казах, че е луд, но не е лош човек. Най-опасни са хитреците. А той е от онези, дето полудяват, защото са обсадени от крадци и злосторници. Нямат друг избор, клетниците. Гневът му обаче не наранява никого. Или наранява само него. Виж, Кемал бей не е такъв. Той е способен да нарани.

- Влюбен е - напомни му Есра, за да защити приятеля си. Седна и продължи: - Любовта също е лудост.

- Той не е луд, просто е неразсъдлив. - Уточнението разсмя Есра, а готвачът продължи: - Ако беше луд, щеше да се опитва да крие обидата си от другите. Нямаше да излага и себе си, и горкото момиче, и другия мъж. Лично аз се възхищавам на Тим. Неверник е, но е истински мъж. А и какъвто е як, с един удар ще прекатури Кемал. Но е видял много, не изгуби самообладание и разреши мирно въпроса…

Шишът в ръката му бе готов и той го остави върху подноса с доматите. Взе друг и започна да набожда късовете месо.

- Не се занимавайте с този Кемал, Есра ханъм. От самото начало не го харесвах, а сега съвсем ми падна в очите. Момичето му каза ясно, че не се интересува от него. Какво повече иска? Колкото и да му е трудно, трябва да се откаже. Така постъпват истинските мъже. Дори в нашия край момичетата вече сами си избират съпрузи.

За да прекъсне монолога на Халаф, който явно щеше да се проточи до безкрайност, Есра взе един шиш.

- Дай да ти помогна.

- Внимавайте да не се набодете!

- Спокойно, знам как се правят шишчета! - сряза го Есра.

По лицето на Халаф се разля детинска усмивка.

- Добре, ама нанижете и домати на шишчето.

Есра започна да набожда резените като изпечен майстор на шиш-кебап. Халаф се успокои. Притеснена да не би да под-

319

хване отново темата за Кемал, Есра насочи разговора в друга посока:

- Чух, че в района имало арменски села. Вярно ли е?

Халаф присви подозрително очи под сключените си вежди.

- Махмут и приятелчето му се оказаха невинни, а? - попита той, вместо да отговори на въпроса и. После продължи многозначително: - Казах аз…

Самодоволството му подразни Есра.

- Как стигна до извода, че Махмут и приятелят му са невинни? Просто те попитах нещо.

Халаф я погледна изпитателно. Дори гневът и не успя да разсея съмненията му.

- Кажете ми истината, Есра ханъм. Те ли са убили хаджи Сетар и Решат ага?

- Капитанът смята така. Но стига гатанки! Отговори на въпроса ми!

Макар и недоволен от думите и, Халаф се примири.

- Има две арменски села. Едното е Гьовен, селото на Абид ходжа.

- Чакай… чакай малко - прекъсна го Есра, внезапно наострила слух, несигурна дали е разбрала правилно. - Да не би Абид ходжа да е арменец?

- Разбира се. Арменец е като всички в селото.

Есра се обърка съвсем.

- Как е станал ходжа тогава?

- Какво му пречи? - учуди се Халаф. - Всички вече са мюсюлмани. Никой не се представя за арменец или християнин. Неловко им е. Затова бащата на Абид ходжа го изпратил в училище за имами.

По лицето на Есра се изписа удивление.

- Интересно! - възкликна тя. - А как арменските села се спогаждат с другите?

- Добре. Нямат проблеми. Някои ги гледат накриво, но аз не съм забелязал нищо нередно. Честни хора са.

320

Абид ходжа не излизаше от ума на Есра. Бил арменец, представете си! Първото убийство бе извършено в джамията, където работеше ходжата, а второто - в селото му… Възможно ли беше той да е убиецът? Преструвал се е на правоверен мюсюлманин, а всъщност е отмъщавал за предците си?

- Убийства като тези на хаджи Сетар и Решат Тюркоглу са били извършени преди седемдесет и осем години - опипа почвата Есра.

Очите на Халаф заискриха. Спря да нанизва местото и я погледна заинтригувано.

- Не знаех - призна той. - Но ще поразпитам. Кого са убили?

- Блъснали отец Киркор от камбанарията на църквата, която сега е джамия, а Оханес ага обезглавили на пътя към селото и сложили главата му в скута. Ковачът Гаро обесили на греда в ковачницата му.