Ахмед Юмит - Патасана

- Униформите всъщност са удобни - поясни той. - Спестяват ти ежедневните главоболия какво да облечеш.

- О, хайде, Тим! - прекъсна го Теоман. - Не се обиждай, капитане, но според мен униформите обезличават хората. Лишават ги от индивидуалност, от уникалност.

Лицата на сътрапезниците изведнъж станаха много сериозни. Всички се чудеха как ще отговори капитанът, но Мурат го изпревари:

- Някои отличителни черти обаче униформите са безсилни да променят.

- Например? - обърна се Теоман към младия си колега.

- Чревоугодничеството. Дори в униформа, ти пак щеше да си най-лакомият в екипа - разсмя се Мурат и другите му запри-гласяха.

- Ха-ха! - сряза ги Теоман. - Не ти ли омръзнаха тези шегички, момче? Поразмърдай си мозъка и си разнообрази репертоара, та всички да се посмеем.

Докато мъжете си разменяха хапливи реплики, Халаф подреди доматените шишчета над огъня с цвят на нар. Цвърченето незабавно насочи вниманието на сътрапезниците към кебапа. Капитанът се приведе и шепнешком попита Есра защо Елиф я няма.

- Не знам - отговори тя, също притеснена от отсъствието на младата жена. - Още не се е възстановила напълно, сигурно е заспала. Ще изпратя Мурат да я доведе.

324

Мурат се върна от стаята на Елиф сам. Обяснила, че не се чувства добре и няма да вечеря. Тимъти и Кемал приеха привидно невъзмутимо съобщението. Отначало Есра се разтревожи и понечи да отиде да се скара на Елиф, но размисли. Така бе по-добре. Една вечер без нея щеше да поуспокои духовете.

Ешреф им каза, че е говорил с кмета. Когато чул, че на пресконференцията ще присъстват турски и чуждестранни журналисти, Едип бей приел охотно да помогне. Оборудването и персоналът на общината били на разположение на археолозите за пресконференцията.

Халаф вече бе свалил от скарата доматените шишчета и печеше месните. След няколко минути изкусителен аромат изпълни въздуха.

- Да пийнем нещо, а? Само тази вечер? - примоли се Тео-ман, който се въртеше на стола, все едно миризмата му причиняваше болка. - Такова месо не се яде без алкохол, невъзможно е! - Насърчен от факта, че Есра не го сряза веднага, той се обърна към Ешреф: - Как мислиш, капитане? Да пийнем ли?

- Разбира се - кимна Ешреф в неведение за възраженията на ръководителката на екипа. - Ако знаех, щях да донеса анасонова ракия. В хладилника ми има две бутилки.

Теоман изопна решително рамене.

- Няма проблем, капитане, и ние имаме. - Погледна към другите и попита: - Всички ще пийнете ракия, нали?

- Аз предпочитам червено вино - обади се Бернд.

- Добре, червено вино за Бернд - съгласи се Теоман и се обърна към Мурат: - Хайде, младежо, помогни ми да донесем бутилките.

Есра поклати глава, изпращайки с поглед двамата, запътили се към кухнята. И на нея и се пиеше; не бяха пили отдавна. А и алкохолът навярно щеше да позаглади неразбирателството межди Тимъти и Кемал. След няколко минути чашите бяха пълни и в стаята замириса по-силно на анасон, отколкото на печено месо.

325

- Според татко първата глътка преди ядене носи късмет -взе чашата си Есра. - Кой ще вдигне наздравица?

- Понеже Теоман предложи да пийнем, той да каже няколко думи.

- Добре - съгласи се закръгленият археолог и без никакво колебание се изправи пъргаво с вдигната чаша. - Нека моето неумение да намеря точните думи да бъде най-голямата ни грижа…

Замисли се как да продължи, но Мурат го дръпна за ръкава:

- Хайде, човече, анасонлийката ще се стопли!

- Търпение, младежо, не ме пришпорвай… Искам да вдигна чаша за двамината, на които дължим тази прекрасна вечер. На двамата творци, чеда на тези земи, макар да ги делят две хиляди и седемстотин години. Първият е Патасана, единствен по рода си сред раболепните дворцови писари, мъж, написал истинни думи или поне истината, каквато я е виждал. А вторият е кулинарният гений Халаф, който дни наред глези стомасите ни с изкусно приготвени и най-разнообразни ястия. Пия за тези изключителни мъже!

Халаф тъкмо триеше с опакото на дланта си потното си чело, но чу похвалните думи и се усмихна широко, разкривайки наниз от перленобели зъби. Есра си помисли, че ще се смути, но младият готвач от Барак я изненада.

- Лесно се говори - отсече той, решил да се възползва от случая, - но никой не се сети да ме попита дали не искам и аз да утоля жаждата си.

- Какво? - престори се на разгневен Теоман и се обърна към Мурат: - Не сипа ли ракия на Халаф, момче?

- Не ми каза.

- Всичко ли трябва да ти казвам? Веднага занеси ракия на великия майстор!