Ахмед Юмит - Патасана

Аз, Патасана, съвършеният главен дворцов писар за пореден път се разкъсвах между сърцето и разума си.

315

Двайсет и трета глава

Есра имаше желание да напише безупречно експозе за пресконференцията, но не знаеше как да започне. Седеше сама в класната стая. Бернд и Тимъти работеха в своите стаи. Елиф не искаше да разговаря с никого и излезе на разходка сама. Тео-ман, Кемал и Мурат отидоха в единственото градско кафене с телевизор, за да гледат приятелския мач „Фенербахче“ - „Реал Мадрид“. Есра не си падаше по футбола, но този път охотно разреши да отидат в града с надежда Кемал да се поуспокои.

Седеше пред компютъра и търсеше точните думи. Беше подготвяла доклади за две от ежегодните конференции на Министерството на археологическите проучвания, но този път искаше да напише нещо по-различно, по-вълнуващо и по-изчерпателно. Затова с болезнени усилия обмисляше как най-добре да предаде идеите си. Ала началото и убягваше. Съчиненията я затрудняваха и в гимназията. Баща и винаги предлагаше да започне с изречение, което по някакъв начин обобщава съдържанието на съчинението. Обясняваше и, че намери ли първото изречение, следващите сами ще се излеят върху листа. Първоначално се съмняваше в метода, но след като го пробва и видя, че наистина работи, си промени мнението. Изпитанието да измисли въпросното изречение обаче оставаше. Отвори файла с преводите на Тимъти. Чете известно време и най-сетне откри каквото търсеше в думите на Патасана: „Когато погледнеше към Ефрат, дядо виждаше в сиянието на водите и тайната на нашата радост, а баща ми виждаше в Ефрат могъществото, благодарение на което надделявахме над враговете - виждаше маслините, нахута, пшеницата, кайсиите, гроздето. Попитаха ли го „Какво е Ефрат?“, дядо щеше да отговори: „През деня тя е светлината, сияеща в очите на любимата, а нощем е буйната и гарвановочерна коса“. Попитаха ли татко, щяха да получат следния отговор: „Ефрат е плодотворна вода, която трябва да браним от враговете“.

316

Да, щеше да започне с този откъс. Великата река, наричана от хетите Мала, се вливаше безмълвно в Персийския залив, от хилядолетия даряваше изобилие и благополучие на хората и представляваше изворът на всички цивилизации - и в миналото, и сега, - процъфтявали край бреговете и. Щеше да вплете реката в цялото експозе.

Пръстите и се плъзнаха бързо по клавишите. За пореден път баща и се оказа прав. След първия параграф останалото се изля спонтанно. Прочете на глас текста, изтри някои изречения, пренаписа други; тук-там замести няколко думи с по-точни и за час-два експозето бе готово. Нанесе и последните корекции, оставаше само да го принтира. В това време Теоман, Мурат и Кемал - „собствениците“ на стаята - влязоха. Есра ги поздрави весело.

- О, футболните поклонници се връщат!

Приятелите и не изглеждаха никак въодушевени.

- Върнахме се - промърмори Теоман и се затътра към леглото си.

Мурат също изглеждаше унил.

- Какво има, момчета? - попита Есра.

- Направо ни разбиха! - изхленчи Мурат.

Есра се засмя.

- О, изгубихте мача, така ли?

- Не е смешно, Есра - укори я Теоман.

- Какво толкова? Нали е приятелски мач?

- Приятелски, да, но знаеш ли кое е най-лошото? Бивш играч на „Фенербахче“ вкара победния гол за противника. Иначе щяхме да завършим два на два.

- Подлец! Повдига ми се от него - процеди Теоман през зъби.

- Никакво гадене! Позволено е чак след пресконференцията!

Без да обръща внимание на думите и, Теоман се строполи на леглото. Мурат последва примера му.

- А кой ще прочете текста ми? - възнегодува Есра.

317

- Аз - кимна Кемал.

Явно поуспокоен, изглежда, не приемаше толкова тежко резултата от мача. Отиде до принтера, откъдето излизаше беловата.

- Този доклад ли ще изнесеш на пресконференцията?

- Да - отвърна Есра, доволна, че приятелят и се интересува от писанията и. - Всякакви критики за съдържанието са добре дошли.

Кемал взе листовете и седна на една пейка.

- Съжалявам за държанието си - каза смутено, преди да започне да чете. - Надявам се да ми простиш.

- Загрижена съм за теб. Измъчваш се… А дали си струва?

- Не искам да го обсъждам - поклати глава Кемал с изопнато лице. - Да се залавяме за работа.

Усетила, че Кемал започва да се съвзема, Есра не настоя.

- Ще изляза да се поразходя и да подишам чист въздух, докато четеш. Цял следобед стоях затворена в стаята.

В задния двор слънцето залязваше. На масата в беседката бяха подредени подноси с нарязано на кубчета месо, резени домати и зелени чушки. Забравил света, Халаф сръчно ги на-низваше на дълги шишове и припяваше тъжна народна песен на тюркските племена, преселници от Хорасан24. Изглеждаше толкова щастлив, че няколко минути Есра постоя и го погледа мълчаливо. И щеше да продължи да го съзерцава, ако младият готвач, най-сетне усетил втренчените в него очи, не вдигна глава. Видя я и се оплака: