Марк Фрост - Шестимата месии

Тя вървя надолу-нагоре по улицата близо час, разглеждайки Водната кула от всеки възможен ъгъл, но не влезе в нея. Какво правеше тази жена?

Същия ден Данте си зададе този въпрос поне сто пъти: тя остана на ъгъла на улицата пред Кулата до здрачаване. Не продума нито дума с никого и само стоеше и наблюдаваше влизащите и излизащи забързани хора. Сякаш очакваше някого. Странен човек, отбеляза си Данте, застанал до чешмичката от другата страна на улицата, с чаша безалкохолна бира в ръка. После я проследи обратно до пансиона, където тя стигна точно когато фенерджиите наизлязоха да палят уличните лампи.

Човекът, който от няколко месеца следеше Данте Скръгс — тъмноок здрав мъж с дамга от вътрешната страна на лакътя — бавно вървеше след него. После щеше да го съпроводи до квартирата му и едва тогава щеше да се върне, за да докладва. Началникът му трябваше да пристигне на следващия ден — заедно с книгата — и тогава щяха да предприемат някакви действия по отношение на Данте Скръгс.

Ню Йорк Сити

Примирил се с ролята си на манхатънска знаменитост, Дойл се носеше по течението на наложените му отговорности, послушно преструвайки се на велик писател, но всъщност усещаше, че истинската му половина се тътри на крачка зад вихъра на ежедневието. Забулената в мистерии задача на Джек и историята с откраднатите книги бяха далеч по-интригуващи, отколкото нескончаемите еднотипни отговори, които даваше на до болка познатите въпроси, свързани с покойния му герой. Усещаше се като журналист от класата на Айра Пинкъс, за когото се сещаше едва ли не с чувство на съпричастност. Но блъсканицата из книжарниците и истинският ентусиазъм, излъчван от читателите му, го възстановяваха. Понякога дори се появяваше някой особено мил читател, прочел и историческите му повести, и протегнал рядко издание за автограф.

Литературното му четене в баптистката църква на Светото разпятие на Петдесет и седма улица пожъна необикновен успех. Като видя напиращата тълпа, Дойл взе единствено правилното решение и заля слушателите с обилни порции от онова, което бяха дошли да чуят: Холмс, Холмс и пак Холмс. Оглушителните аплодисменти едва не срутиха сградата. На последвалия прием дойдоха най-големите знаменитости — и все пак постоянното присъствие на едни и същи лица на всички събирания започваше да му действа странно потискащо — всеки от тях изтласкваше останалите с лакът, за да се добере до Дойл, да го сграбчи за ръката и да започне да я клати като ръчка на помпа по типичния американски начин, сякаш се надяваше всеки миг от устата на Дойл да изригне струя петрол.

Обезпокоително голяма част от присъстващите бяха дошли с предложения за инвестиции, започвайки от облекло в стил Холмс и стигайки до английска кръчма, носеща името „При Шерлок“, в която сервитьорите щяха да носят каскети на райе и да бъдат загърнати в пелерини.

Един енергичен як мъж на име Худини направи на всички незаличимо впечатление: той предложи да демонстрира на Дойл как ще се измъкне от пристегната с вериги усмирителна риза, заключен в сейф, спуснат на дъното на река.

— Много повече ме интересува как да се измъкна от този прием — довери му Дойл.

Младежът се засмя. Той поне имаше чувство за хумор.

Майор Пепърман сияеше като сигнална ракета, докато сумираха постъпленията от продадени билети: неговият кораб може още да не се бе добрал до пристана, но ако се съдеше по успеха на турнето, цялата му флота наближаваше пристанището. След като се пребори с тълпата на път за файтона си, Дойл отново отклони поканата на Пепърман за вечеря: — „… не бих искал да ви разочаровам, но при този натоварен график…“ и т.н., и т.н., без да остави на горкия Пепърман никаква възможност да му възрази — така че не след дълго двамата с Инес се прибраха при проблемите, очакващи ги в неговия апартамент в „Уолдорф“: Джек, Престо и Лайънъл, които вече бяха пристигнали за поредното съвещание.

След като бе взел участие в погребението на Рупърт Селиг в Бруклин, Стърн бе получил подробна телеграма от рави Айзък Брахман в Чикаго. Той съобщаваше, че Джейкъб Стърн го посетил там само преди четири дни. Когато си тръгнал, рави Брахман предположил, че заминава обратно за Ню Йорк, затова споделяше смайването си от новината, че още не се е прибрал. В разговора помежду им не било ставало дума за каквито и да било пътувания за други места и той съжаляваше, че няма представа накъде може да е тръгнал бащата на Лайънъл.