Марк Фрост - Шестимата месии

— Абсолютно — с чувство се съгласи Дойл.

— Фантастична — допълни Инес.

„Присмял се хърбел на щърбел“ — помисли си Стърн, единственият американец в стаята, и хвърли поглед към англичаните.

— Каква е връзката с английското правителство? — поинтересува се Джек.

— Когато се върнах в Лондон и започнах да разпитвам своите познати във Форин Офис дали не са чували нещо за откраднати свещени книги, бях приветстван от все по-гръмогласно звучащ истински хор на изненада и постепенно тръгнах нагоре към по-високите етажи на властта. Не знам защо, но те всички правеха напълно погрешното предположение, че се явявам пред тях в качеството на дипломатически представител, в което — признавам си този грях — не се опитвах да ги разубедя. Така, стъпка по стъпка, накрая се озовах в кабинета на самия премиер.

— Гладстон? — уточни Дойл.

— Самият лорд Гладстон. Разменихме по някоя дума за общите ни познати, след което той ми разкри, че била открадната книга със същото значение за англиканската църква и че следата — поне доколкото им е известно на тях — води към Ню Йорк, което навежда на подозрението, че в основата на всичко може да се намира някой богат американски колекционер.

Дойл хвърли поглед към Джек, за да види каква е реакцията му на тези думи, но реакция нямаше.

— Пристигнах тук преди две седмици и започнах да се навъртам из висшето общество в нелепата дегизировка, в която се запознахме с вас снощи, мистър Конан Дойл. Онова, което хората тук смятат, че трябва да очакват от един махараджа, е наистина прискърбно, но няма как — наложи ми се да се правя на пълен дивак, ако ме разбирате…

— „Одорамата“ ли? — засмя се Инес.

— Може да ви звучи достойно за съжаление, но вие не можете дори да си представите какъв интерес пожънах с нея… ще се изумите, ако чуете за предложенията, които ми правеха потенциални инвеститори…

— Каква изумителна тъпота! — отбеляза Дойл.

— Изглежда, американците са способни да подушват възможната печалба, така както акулите надушват кръвта във водата. Междувременно подмятах насам-натам за интереса ми към незаконната търговия с ценни религиозни книги…

— Защо установихте контакт с Дойл? — прекъсна го Джек.

— Справедлив въпрос: още преди няколко дни получих телеграма направо от кабинета на премиера, че когато мистър Дойл пристигне, аз трябва да направя опит да се свържа с него и да си осигуря неговата помощ… ето, нося телеграмата.

Джек дръпна депешата от ръката на Престо и внимателно я разгледа, но очевидно не намери в нея нищо подозрително. Тогава вдигна поглед към лицето му и без никакво притеснение изучаващо го изгледа, сякаш се досещаше за тайната, която той криеше.

— Какво се опитвахте да ме предупредите снощи? — сети се да попита Дойл.

— Забелязах един мъж да ви наблюдава от ъгъла на салона: висок рус мъж, чието изражение издаваше лошите му намерения. Когато той опита да се приближи към вас откъм гърба ви и бръкна във вътрешния си джоб за нещо, което ми се стори, че може да е само оръжие, аз се доверих на инстинктите си и реших да действам.

— Висок рус мъж ли? — повтори думите му Дойл, едва сега спомняйки си как е изглеждал човекът, сменил помощник-капитана на мостика на „Елба“. Но преди Престо да продължи с обясненията си, Джек извади от джоба си скицата на рави Стърн и му я подаде.

— Говори ли ви нещо това? — И той му посочи рисунката на кулата.

Престо широко разтвори черните си очи и няколко пъти изненадано примигна.

— Боже господи, сега сигурно ще решите, че съм напълно побъркан! — прошепна той.

— Защо?

— Виждал съм този образ в сънищата си.

По-късно същия ден двама патрулиращи полицаи намериха тялото на Фрас-Прас Дънам — печално известния водач на Хюстънските опустошители — захвърлено на плъховете в тъмната уличка пред щаба на бандата. Никой не заплака при новината за загубата, но дори най-закоравелите полицаи бяха потресени от отвратителната бруталност на убийството. Каквото и да бе сторил Фрас-Прас, подобно обезобразяване сигурно беше далеч извън скалата, по която бяха оценявали досега неговите злодеяния.

Яви се само един свидетел — и то член на бандата — олигофрен, известен с прякора Малой Мишката, чиято престъпна кариера из улиците бе прекратена още преди години, когато един кон го бе ритнал с копито в главата по време на опит да открадне бъчва бира, и който оттогава служеше за талисман на бандата и момче за дребни поръчки. Видимо не на себе си от случилото се и напълно ужасен, той заяви, че наблюдавал от една задна стаичка как един висок рус германец влязъл по-рано същия ден в щаба, носейки куфар, пълен със златни монети. Когато Фрас-Прас отказал да предаде на германеца някаква стара, подвързана в кожа книга, осмелявайки се първо да попита за какво му е нужна, мъжът само се усмихнал. Извадил нож и се захванал да разфасова Дънам като свещеник, разпределящ коледна пуйка.