Марк Фрост - Шестимата месии

— Какво означават думите ви?

— Преди четиридесет години, в пристъп на прискърбна лоялност, баща ми прехвърлил наследствените ни земи на името на низама, владетел на съседната провинция Хайдарабад, който набързо предал контрола над нашата бивша собственост на англичаните, за да уреди по този начин някакъв свой стар дълг. Възмутеният ми баща, лишен от титлата си и останал без стотинка, скандализирал още повече семейното име, като се оженил за англичанка и приел да стане банкер и да живее в Лондон, където съм се родил и израсъл. — Престо замълча, направи някакво неуловимо движение и монетата изчезна, а той ги изгледа със завидна самоувереност, проверявайки каква е реакцията им. — Интересът ми към магията датира от детската ми възраст, когато често посещавах английските мюзикхолове. Израснах, овладял напълно това умение: Престо — адвокатът магьосник! — Той леко помръдна пръсти и монетата отново се появи в ръката му.

Дойл спря да крачи неспокойно, с труд преглътна отпитата глътка кафе и за миг забрави за болката в коленете си. Стърн и Инес с любопитство се наклониха напред. Само Джек запази изражението си — продължаваше да наблюдава госта с хладен, аналитичен поглед.

— Добре, виждам, че мога да разчитам на вниманието ви — обади се Престо.

— Моля ви, продължете — настоя Дойл.

— Всяко лято през момчешките ми години посещавах дядо си, който все още живее като благородник от свитата в двора на низама в Чоу Махала, където играехме със сина на низама, който сега вече сам е низам. Моят приятел седна на трона на Хайдарабад преди единайсет години, когато бе осемнайсетгодишен. Оттогава сме се виждали съвсем епизодично, тъй като аз започнах кариера на адвокат — гордея се, че съм първият представител със смесена кръв, получил разрешение да практикува в английските съдилища. Но преди шест месеца, съвсем неочаквано, бях спешно повикан да посетя низама в Мадрас. Помислих, че здравето на дядо ми се е влошило, и предприех дългото пътуване. Каква бе изненадата ми, когато видях дядо ми да се радва на, както се казва, „цветущо здраве“ и да се наслаждава на съвместното съжителство с една необикновено привлекателна и невероятно страстна петнайсетгодишна танцьорка.

— Така ли? — не се сдържа Инес. — А на колко години е той?

— На осемдесет и пет, но все още е заклет развратник. Хм… Май трябва да поясня, че тяхната култура е много далеч от християнското убеждение, че земните наслади имат унищожителен ефект върху душата, по-скоро точно обратното: някои от най-фанатичните хиндуисти вярват, че пътят към рая минава през плътското наслаждение.

Дойл многозначително се изкашля и Инес вдигна долната си челюст от пода.

— Макар да се зарадвах, че намерих дядо в толкова добра форма — неговата нимфа наистина бе прелъстителна — в продължение на цели три дни не успях да разбера с каква цел съм бил извикан. Тогава низамът се върна от лов на тигри. Същата нощ вечеряхме заедно в неговите покои. Приятелят ми явно бе прекарал последното десетилетие от живота си в съревнование с ексцесите на Луи Четиринайсети… само ще спомена за тоалетната с течаща вода и със златна клозетна чиния — отвратителна безвкусица, която, уви, впечатлява. Тогава той ми разказа за изчезналите Упанишади. Оказа се, че престъплението било извършено в най-тъмните часове на нощта. Не били оставени никакви следи, които биха могли да насочат към самоличността на извършителя, никой не се обадил с искане за откуп в замяна на връщането на книгата — откуп, който низамът с удоволствие щял да заплати… Без всякаква логика низамът заключил, че аз — с моите познания в английското право — съм единственият от всички хора на земята, който би могъл да хвърли някаква светлина върху мистерията. Когато вежливо се опитах да го разубедя, споменавайки за деликатната, но все пак решаваща разлика между адвокат и политик, низамът изрази съчувствие към това нещастно обстоятелство и подхвърли някак между другото колко жалко ще бъде, ако се окаже, че повече няма да може да остави дядо да се наслаждава на живота, на който така бил свикнал…

— Но… но това си е живо изнудване — заекна Инес.

— Направено с усмивка. Моят приятел низамът е като кобра. Както можете да си представите, всяка мисъл да доведа стареца в Лондон след осемдесет и пет години живот в разкош, е абсурдна — да не говорим, че подобен акт би се отразил катастрофално на светските ми задължения — така че аз се съгласих да помогна, колкото съм в състояние. Неприятностите, които приех да понеса, бяха повече от щедро компенсирани със сума, която би се сторила умопомрачителна на всеки друг, в допълнение на което низамът ме увери, че ще покрие всички мои разходи, каквито и да са те. Приемайки задачата, аз и за миг не допусках, че тя ще ме въведе в най-висшите кръгове на английското правителство, след което ще ме докара в Америка… — Престо направи драматична пауза, колкото да отпие нова глътка от кафето си, и попита любезно: — Не намирате ли и вие тази страна за крайно необикновена?