Марк Фрост - Шестимата месии

— Хайде, Дойл!

— Само две крачки, Артър!

Дъската сякаш се стесни до широчината на клечка за зъби. „Една крачка в коя да е посока и това ще бъде краят ти!“ — крещеше обезумелият му мозък. Тримата мъже, надвесени от прозореца срещу него, мърдаха устни и размахваха ръце, но той нито ги чуваше, нито разбираше смисъла на техните действия. Струваше му се, че времето е спряло и че на него му е съдено да прекара до края на вечността блокиран точно в този момент. Някакъв камък го удари по рамото и той се олюля. Необяснимо как болката освободи съзнанието му и му върна контрола над крайниците.

— Боже господи! — извика той, осъзнавайки в какво положение се намира.

И най-сетне прекрачи към отсрещния прозорец. Но дъската внезапно се огъна под него и в следващата секунда се счупи на две. Той инстинктивно протегна ръце напред и миг преди окончателно да изгуби нестабилната опора под краката си, успя да сграбчи нещо. Вдигна поглед и видя лицето на Джек, очертано в рамката на прозореца, почувства нещо студено в ръцете си и осъзна, че се е вкопчил в железния лост, който Джек стискаше за другия край. След миг Джек и Инес го изтеглиха през прозореца като изтощена пъстърва.

— Забравих тайната ти любов към височините — проговори Джек.

— Това е като карането на велосипед — отговори Дойл. — Научиш ли го, вече не се забравя.

В стените около тях се разбиваха тухли и бутилки, пръскащи наоколо натрошени парчета стъкло, последва втора канонада от отсрещния прозорец над тяхното ниво. Изглежда, и Опустошителите от покрива на „Вратите на Ада“ бяха разкрили местоположението им.

— Още не сме се отървали — обади се Джек.

Дойл енергично кимна и се изправи. Коленете на панталоните му бяха разкъсани, пръстите на краката му се подаваха през обувките. Четиримата излязоха в някакъв коридор на новата сграда, изтичаха надолу по първото стълбище, на което се натъкнаха, и в същия миг чуха Опустошителите да разбиват вратите на сградата два етажа под тях. Викове и бойни крясъци над главите им ги известиха, че и групата от покрива е намерила начин да премине през шахтата. Сякаш бяха попаднали с двата крака в челюстите на капана и нямаше накъде да бягат.

Тогава се разнесе втори звук — ниска басова вибрация, засилваща се с неочаквана бързина и спускаща се върху тях от всички посоки едновременно. Стените се разтресоха, парчета мазилка полетяха във въздуха, парапети и висящи лампи затракаха… интензивността на тътнежа стана оглушителна. Джек изби с рамо вратата пред тях и се озоваха в празен апартамент. С изумление видяха на няколко стъпки под прозореца да подскачат осветените вагони на влак.

— Надземната железница — обади се Стърн. — Слава богу! Това е Второ авеню… бях забравил къде се намираме.

Щом влакът се изниза, те скочиха от прозореца на платформата, издигаща се услужливо на цял етаж над безлюдната улица, простираща се на север и на юг, докъдето им стигаха погледите. Никаква следа от Опустошителите.

— Два въпроса — проговори Джек, загледан в тесните релси. — Къде е най-близката спирка и кога е следващият влак?

— Следващата спирка е в северна посока, на Четиринайсета улица, което означава на девет преки оттук — отговори Стърн и посочи натам. — Влаковете минават на десет минути.

Джек леко се затича на север, стъпвайки по траверсите, а другите го последваха, стараейки се да бягат със същото темпо. Дойл не можеше да нагласи по-дългата си крачка към разстоянието между траверсите, често стъпваше погрешно и накрая изостана, така че беше първият, който чу крясъците на Опустошителите, когато те откриха откъде са се изплъзнали жертвите им. Той погледна през рамо и видя бандитите да скачат през прозореца на платформата. Преднината, с която разполагаха, бе около две преки. Те се понесоха към него. Виковете им отекваха в изкуствения каньон, създаден от улицата.

— Побързай, Артър, и не се оглеждай — извика му Инес, който беше забавил темпо, за да тича редом с него.

Дойл кимна. С пръскащи се дробове, абсолютно неспособни да продумат и дума, двамата братя вложиха всичко в едно последно усилие да догонят тичащия пред тях Джек, но неуморимите преследвачи имаха предимството да познават отлично този район. Двете групи се придвижваха на север, но разстоянието между тях неумолимо се скъсяваше, а преследвачите им долу на улицата дори бяха излезли пред тях. По съседния коловоз прелетя друг влак и за миг заглуши шума от стъпките и тежкото им дишане. Опустошителите се приближиха още по-плътно и около бегълците литнаха камъни и бутилки. Дойл за миг зърна богата вила в швейцарски стил, построена на място, където платформата за миг прекъсваше, и се почуди дали не е започнал да халюцинира. След това погледът му попадна на пътен знак: до целта им оставаха още три преки.