Марк Фрост - Шестимата месии

— Все още има достатъчно време — напомни спокойно Инес.

— Опасявам се, че има един малък проблем — уточни Лари. — Тъй като трябваше да се обяснявам с него на висок глас заради гълчавата, слухът за вашето пристигане се разнесе и…

— Ето го!

С този вик на уста тълпа от петдесетина души, повечето размахващи броеве на „Странд“, се насочи към Дойл. Беше абсолютно невъзможно да си пробият път през тях до файтона. Кочияшът Роджър се бе изправил на капрата и трескаво размахваше ръце. Над главата му се виждаха томително близките комини на „Елба“.

— Втасахме я — съобщи Дойл на Инес, сложи си маската за публични изяви, стъпи по-здраво на земята, за да посрещне нападението с писалка в ръка, подготвил приятелска дума за всеки, който го заговори, решен да изпълни в рамките на възможното — при това колкото може по-бързо — всяко разумно искане.

Така — в драскане на подписи, размяна на приветствия, изтърпяването на анекдоти („Имам чичо в Брайтън, пада си малко детектив…“) и вежливи, но твърди откази да приеме аматьорските ръкописи, натъпквани в ръцете му — неусетно измина половин час. Десетминутният път с файтона до кея мина по някакво чудо без инциденти, запълван единствено от монолога на кочияша, който не можеше да се начуди на късмета си и повтаряше в различни вариации: „Ах, как само ще се зачуди моята, като й разкажа…“.

На митницата минаха с такава лекота през всички бюрократични препятствия, свързани с напускането на родината, че Дойл донякъде се разочарова, защото се беше настроил да разпердушини първия чиновник, който се опита да ги разиграва.

Не, нещо не беше наред… всичко ставаше прекалено лесно.

И докато стоеше пред поредния служител — стиснал документите му в едната ръка и печата в другата — на само едно препятствие пред финиша в момент, когато до отплаването на кораба оставаха някакви си пет минути, Дойл с периферното си зрение зърна и с безпогрешния инстинкт на преследван дивеч моментално разпозна самотния журналист, приготвил се за скок към него в първия удобен момент.

— Мистър Конан Дойл!

Ударът беше нанесен: бележник в ръка, смачкан костюм, сдъвкана пура, панамена шапка, пружиниращата походка и самоувереността на териер, надушил диря. Чистокръвен репортер, на всичко отгоре американец — най-опасната порода.

Дойл бързо се огледа… Дявол да го вземе, Лари и Инес се занимаваха с багажа. Той самият беше притиснат в опашката без никаква възможност за бягство.

— Мистър Артър Конан Дойл!

— Приковахте вниманието ми, господине — обърна се Дойл към него.

— Фантастично! На път за Щатите… първо посещение! Вълнува ли ви нещо?

— Прекалено много неща, за да ги споделям.

— Така ли? Че защо не? Изпитвате ли нетърпение? Убеден съм! Нюйоркчани ще се влюбят във вас… огромен град… грамаден! Няма да повярвате на очите си… издига се право в небесата! — И той илюстрира твърдението си с недвусмислен жест, разпервайки ръце към небето. — Ето така!

„Този човек е луд — осъзна Дойл. — Напълно откачен. Усмихни се, Дойл, на побърканите никога не се противоречи.“

— Е! Големи планове, нали? Ще почетем из градовете… петнайсет ли бяха? Вие направо сте вторият Чарлз Дикенс!

— Човек може да си позволи да върви по безсмъртните му стъпки, само изпълвайки душата си с благоговение.

Погледът в очите на репортера се замъгли за миг, но пълната липса на разбиране беше естественото му състояние и не го тревожеше ни най-малко.

— Сензационно!

— Сега, ако ме извините, трябва да се кача на борда…

— Кой най-много ви харесва?

— Кой какво?…

— Имам предвид разказите за Холмс — вие имате ли любим сред тях?

— Не знам, може би онзи със змията… извинявам се, убийте ме, но не мога да си спомня заглавието му…

Мъжът щракна с пръсти и извика:

— „Пъстрата лента“! Фантастичен е!

— Предполагам не сте чели… някоя от другите ми книги?

— Какви други книги?

— Ясно… Съжалявам, наистина трябва да тръгвам.

— Окей, сега нека чуем истината: какво очаквате да намерите в Америка?

— Хотелска стая и поне малко усамотение.

— Хо! Надявайте се. Вие, мистър Дойл, сте голямата новина, нали се сещате — манията по Шерлок. Приятелю, това си е истинска треска! Трябва да свикнете с тази мисъл. Пригответе се и за това, че ще ви разпъват на кръст.

— Разпъват ли?

— Всеки обикновен американец и брат му ще искат да знаят кой сте вие. Какво ви движи в живота? Какво представлява човекът, чийто извратен мозък е родил подобно нещо?