Марк Фрост - Шестимата месии

До леглото лежеше гротескно извито тяло. Беше фигура в черно, все още с маска. Един от убийците. Удушен със собствената му гарота. Убитите ставаха трима, значи оставаше жив само един.

— Какво искате? — попита Дойл.

Отец Дивайн пристъпи една крачка напред, без да заслонява очите си от блясъка на фенера, и Дойл за пръв път от качването си на борда на парахода го разгледа съвсем ясно: видя извития белезникав белег през долната му челюст, после забеляза светлината в очите на този човек, на която досега не бе обърнал внимание, и тя изби като с удар въздуха от гърдите му.

Свещеникът едва доловимо се усмихна и свали поглед върху тялото на пода.

— Този те чакаше — каза той, без дори следа от ирландски акцент. — Умря, преди да успея да науча нещо полезно.

Не, това не беше възможно…

Мили Боже, Който си в небесата… и все пак беше именно той. Да, той беше!

Джек Спаркс!

23 септември 1894

Описването на събитията от последните няколко часа изисква известна дискретност. Поискано бе сътрудничеството ми. След като бях служил на Короната в повече от един случай, аз бях запазил лоялността и готовността си да предложа своите услуги на кралския кабинет според обстоятелствата. Достатъчно е само да споделя, че дори самата Кралица да ме бе посетила в невзрачния ми дом, за да ме помоли за това, този факт едва ли би повлиял в по-голяма степен върху моите симпатии.

Казано накратко, става дума за следното: открадната е книга. Книга с огромно значение за английската църква и като следствие от това, за трона. Латинската Вулгата от IV век — най-старият библейски манускрипт, притежаван от англиканската църква. Изчезнал от Бодлейската библиотека в Оксфорд преди месец и половина. Съобщението за това все още не е огласено, което се улеснява от факта, че Вулгатата била съхранявана в хранилище и изобщо не била публично достояние, а само на малцина учени — единствените, които щели да забележат отсъствието й. Надеждата е, че ръкописът ще бъде върнат преди да се наложи да се съобщи за изчезването му, обаче до момента не са получени никакви искания за откуп срещу връщането му. Колкото повече време минава, толкова по-малко вероятно става целта на крадците да е откуп. От момента на извършване на престъплението разследването в името на Короната е поверено на мой приятел и именно то го бе довело на кораба, с който аз пресичах Атлантика.

Не може да има никакво съмнение, че в основата на нашите проблеми от самото ни качване на борда на „Елба“ е именно тази случайност. Вече изложих на друго място събитията от последните няколко дни, свързани с личността на Лайънъл Стърн, опита за открадване на „Книгата на Зохар“ и последвалото убийство на мистър Рупърт Селиг. Трима от хората, отговорни за тези престъпления, вече са мъртви; четвърти човек или се е хвърлил през борда, както стори друг от съучастниците, или все още се крие някъде на кораба, въпреки че бе предприето основно претърсване, което продължава и в този момент. Разкрит бе саботажът, извършен от тези мъже срещу корабния двигател — огромно количество експлозив, взривено до електрическия генератор — но благодарение усърдието на екипажа пораженията бяха своевременно отстранени. Утре пристигаме в Ню Йорк със само няколко часа закъснение, дължащо се най-вече на лошото време, което ни забави точно докато преодолявахме затрудненията, причинени ни от злодеите.

Човекът, когото погрешно смятах за техен главатар и който се представяше, както си въобразявах, за католически свещеник — до този извод стигнах благодарение натрупването на маса дребни и привидно уличаващи детайли: старите му ботуши, висящата от не който трябва джоб броеница, пръстенът с масонски мотив — не се оказа престъпник. Всъщност той ми е добре познат отпреди и неговата самоличност като агент на Короната, или поне като бивш такъв, е извън всякакво съмнение.

Разменихме само няколко думи и то по същество: той призна, че неочакваната му поява се дължи на необходимостта да предотврати потенциално смъртоносна атака срещу мен, което сторил, обръщайки оръжието на убиеца срещу самия него. Нямахме никаква възможност да поговорим за събитията през изминалите десет години, откакто се бяхме видели за последен път, освен това той изглеждаше неуверен дали трябва да споделя с мен каквито и да било подробности за краткото време, през което прекарахме заедно. Всъщност решихме да намерим време за подобен разговор след като стигнем на суша. Междувременно аз не споделих с никого, дори и с Инес, каква е истинската му самоличност.