Марк Фрост - Шестимата месии

— Май ни трябва преподобния А. Глориъс Дей — каза той.

— Къщата се охранява от дванайсет души, но отзад са само трима — каза Каназучи, който не бе спирал да ги наблюдава.

— Обикалят ли?

Каназучи кимна.

— Сменят се на всеки час.

Франк погледна часовника си.

— Имам една идея как можем да проникнем вътре.

И докато пресичаха улицата му разказа какво предлага да направят. Каназучи се съгласи. Завиха по една от страничните улички и се приближиха до задния вход на къщата.

На верандата седяха трима пазачи, въоръжени с карабини и револвери. Франк вървеше две крачки напред с вдигнати ръце, следван от Каназучи — револверът на Франк беше в колана му, а Косата бе скрита отзад под ризата му — който бе опрял карабината на Франк между плещите му.

Пазачите се изправиха. Бяха облечени в свободни черни дрехи, погледите им бяха чисти и ясни. Макар да не бяха същите, те напомниха на Франк за групата, която бе видял да пристига днес.

— Намерих го да се разхожда край конюшнята — проговори Каназучи.

— Казах ти вече, жълто копеле — изпелтечи Франк и залитна. — Исках да се уверя, че се грижат за коня ми.

— По-тихо — предупреди ги началникът на охраната.

— От няколко седмици има колики, а на проклетите хлапета хич не им пука…

Каназучи го хлопна по тила с приклада на карабината, Франк се препъна и падна по лице на стълбите.

— Нали ти казаха да мълчиш — викна Каназучи.

Тримата пазачи с любопитство изгледаха Франк, но карабините им бяха свалени. Франк се хвана с две ръце през корема и се напъна като че ли бе готов да повърне.

— Ама този е от гостите — досети се един от пазачите.

— Да, пиеше — обясни Каназучи.

— Ще го оправим — каза шефът.

Двама от пазачите се наведоха, за да прихванат Франк под мишниците, и той измъкна дългия нож на Каназучи изпод ризата си. В мига, в който го изправиха, стовари рамо в гърдите на командира им, запрати го назад в една от колоните, после го сграбчи през лицето и заби ножа зад лявото му ухо. Мъжът издъхна, без да издаде звук.

Зад гърба му се разнесе звук като от стичащ се дъжд. Когато се обърна, клатещите се тела на другите двама пазачи рухнаха на верандата. Главите им се вече подскачаха надолу по стъпалата. Мечът на Каназучи беше на мястото си в ножницата.

Дявол да го вземе! Този човек си разбираше от работата.

Каназучи му хвърли карабината и Франк я хвана с една ръка. После размени дългия нож за револвера си. Каназучи прибра вакизаши в ножницата, а Франк — револвера в кобура. Изправиха се от двете страни на вратата и зачакаха.

— Не беше нужно да ме удряш толкова силно — прошепна Франк.

— Така беше по-убедително.

— Радвам се, че не трябваше да се преструвам на умрял.

Никой не излезе — явно пазачите отпред не бяха дочули схватката. Франк опита вратата и тя се отвори.

В коридора светеха лампи, но цареше полумрак. Дебелите килими заглушаваха стъпките им. Цялата къща бе пищно обзаведена, по стените бяха окачени маслени картини, а над стълбището във входното антре висеше кристален полилей. Никъде не се виждаше нито един плювалник — да, тук беше по-приятно, отколкото дори в публичен дом в Сейнт Луис.

Откъм гостната вляво се разнесе глас и те предпазливо се прокраднаха към частично отворената плъзгаща се врата. Видяха още четирима от облечените в черно елитни войници, пред които стоеше началникът им — висок рус мъж с чуждестранен акцент. Един от онези, които Франк бе видял да пристигат днес следобед.

— … според телеграмата са слезли от влака в Прескот и са поели с коне насам. Ще ги причакате на източния път. Петима са, придружава ги жена. Носят една книга. Пропуснете ги да минат и ги прехванете след бариерата. Преподобният не иска да плаща, преди да сме му предали книгата. Действайте.

Четиримата се отправиха към плъзгащата се врата. Каназучи и Франк се изтеглиха назад в една от тъмните стаи, докато мъжете минаха през хола към предната част на къщата.

— Ти не, Скръгс.

Един от четиримата — младеж с бебешко лице, понесъл куфарче — послушно спря. Русият сложи ръка през раменете му, съпроводи го до вратата и каза:

— Ти ще останеш с мен.

Франк и Каназучи изчакаха да чуят затварянето на вратата и едва тогава пак се върнаха в хола. През пердетата на прозорците виждаха пазачите, охраняващи предната веранда. Сложил ръка върху дръжката на Косата, Каназучи кимна към стълбището. Франк показа, че е разбрал, и двамата тръгнаха нагоре. Стигнаха междинната площадка и замръзнаха на местата си, защото над тях се разнесе издайническо изскърцване на дюшемето. Появи се телохранител в черна риза и погледна през перилата към салона на долния етаж.