Марк Фрост - Шестимата месии

От края на града Каназучи наблюдаваше последните посетители да влизат в театъра. Запалените и поставени в ниши по фасадата факли вече започваха да се преборват с настъпващата нощ. Той изчака още пет минути, прекоси празната улица и се отправи към конюшнята.

Беше научил, че преподобният Дей живее в кирпичената къща срещу театъра. Този човек без съмнение щеше да знае местоположението на подземната крипта с книгите — в това Каназучи бе повече от сигурен, защото вероятно той беше човекът, поръчал открадването на Коджики.

Вече часове наред Каназучи чакаше преподобният Дей да излезе от къщата, която белоблузите наричаха „Дом на надеждата“, но от него нямаше и помен. Сградата бе грижливо охранявана, а пазачите — до един облечени в черно — бяха по-опасни и по-добре въоръжени, отколкото белоблузите, които бе видял до момента. За да проникне вътре, трябваше да разполага с Косата.

Любопитно: малко след като бе заел наблюдателната си позиция, Каназучи бе станал свидетел на съвсем доловимо спадане в концентрацията на белоблузите — сякаш контролът, под който се бяха движили до момента, неочаквано бе изчезнал. Някои спираха както си вървяха, други падаха на колене, трети изглеждаха обхванати от непоносима болка. След няколко минути контролът се възвърна и белоблузите се захванаха с делата си, сякаш нищо не се бе случило.

Когато влезе в конюшнята, наоколо нямаше никого — помещението изглеждаше празно. На светлината на единствения оставен фенер той отиде в задния двор, където се намираха фургоните на трупата, спря и се вслуша — отново нямаше никого. Каназучи бавно разтвори брезентовото платнище в задната част на фургона, в който бе пътувал, и се озова право срещу дулото на пушка.

— Айлин ми каза да не те убивам — изрече коленичилият вътре мъж.

Ударникът беше запънат, а пръстът му леко натискаше спусъка.

„Ако го атакувам, куршумът не може да не ме улучи“ — разсъди Каназучи.

— Не искам да го правя — продължи мъжът. — Но ако се наложи…

Каназучи го погледна в очите. Човекът изобщо не се шегуваше. И беше добър: нищо не бе издало присъствието му във фургона. Знаеше как да се крие и нямаше никакво съмнение, че знае как да убива.

— Какво искаш? — попита Каназучи.

— Задържали са Джейкъб. Айлин ми каза, че той ще ти трябва за нещо и че ти ще искаш да го освободиш. Истина ли е това?

— Да.

— Тогава имам нужда от помощта ти.

Каназучи кимна. Мъжът освободи ударника, но не свали карабината.

— Къде е той? — поинтересува се Каназучи.

— В голямата кирпичена къща.

— Трябва да го измъкнем оттам.

— Надявах се да го кажеш. Може би търсиш това? — И той му подхвърли Косата.

Каназучи улови ножницата във въздуха и със светкавично движение измъкна меча. Пръстът на мъжа не помръдна.

— Аз съм Франк — каза той.

— Каназучи — отговори японецът и леко се поклони.

— Кана… — означава ли това нещо на английски?

— Означава „чук“.

— Е, добре, както кажеш… Чук — въздъхна Франк и чак сега свали карабината. — Да вървим да вдигнем малко гюрултия.

Каназучи се отмести встрани и Франк слезе от фургона. Двамата внимателно се огледаха, поставяйки на везните професионализма на другия и общата си кауза срещу инстинкта за самосъхранение. Известно време всеки очакваше другият да направи първия ход, после като двойка танцьори се обърнаха и в крачка тръгнаха към конюшнята.

— Взеха ми револвера, когато пристигнах, но са ми оставили карабината при седлото. А и не намериха другия револвер в ботуша ми — обясни Франк и докосна дръжката на резервния си колт в кобура.

— Грешка.

— Този град е по-болен от чанта, пълна с издавени котенца.

— Той е като часовник: бил е навит, сега пружината му се развива.

— Да, има някаква отпуснатост — кимна Франк. — И ти си я усетил, нали?

— Да.

— Изглежда, наближава краят на цялата дивотия — продължи да разсъждава на глас Франк.

— Отрежеш ли главата, тялото пада само.

— Аха, стигаме до нещо, в което си особено добър.

— Моля?

— Това беше шега, Чук.

Каназучи се замисли за миг, после кимна:

— Разбирам.

Малко преди да излязат на главната улица, двамата спряха. Откъм театъра се донесе едва доловим смях, прекъсван от по-отчетливи аплодисменти. После всичко потъна в призрачна тишина. Прозорците и на двата етажа в „Дома на надеждата“ светеха, по широката веранда пред входа патрулираха въоръжени пазачи.

Франк драсна клечка в стената на обора и запали пура.