Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Благодаря — огледах аз списъка, който можеше да напълни два пъти Бастилията.

— А сега, ако ме извините, Мата Хари трябва да се преоблече .

Хоп! И кимоното се разпери като опашка на паун.

Хоп! Аз сграбчих Хенри под мишница и го повлякох надолу по стълбите.

— Ей! — извика някой, щом изскочихме на улицата. — Чакайте!

Обърнах се и погледнах нагоре. Джийн Харлоу-Дитрих-Колбер се бе привела над перилата на прозореца, усмихвайки се неистово в очакване Фон Щрохайм да я снима в едър план.

— Има и друг като мен, само че още по-луд. Куикли!

— Алберто Куикли! — извиках аз. — Той жив ли е?

— Вясва се в нощен клуб по веднъж на седмица, а после се възстановява из болниците. Като го закърпят, пак тръгва на прощалната си обиколка. Вече гони стотака, проклетият му дъртак. Лъже, че навремето той бил открил Констанс на Шосе 66. Божичко, трябва да е бил на 40 или 50 тогава. Както си пътувал из страната, качил на стоп един хлапак с подозрителни гърдички. Направил я звезда, докато собствената му слава гаснела. Сега разиграва театър в гостната си. Кани хората в петък вечер да гледат как убиват Цезар, как Антоний се нанизва на меча си, а Клеопатра я хапе змия. — Един лист хартия полетя надолу. — А, и още нещо!

— Какво?

— Кони, Хелън, Анет, Робърта. Констанс не си взе поредния урок за това как да сменя животите си! Миналата седмица. Трябваше да дойде, а не се появи.

— Нищо не разбирам — извиках.

— Учех я на различни неща — тъмни, светли, шумни, тихи, диви, кротки — зависи каква роля търсеше. Сега отново искаше да й преподавам. Как да стане нова личност. Може би самата себе си. Но аз не знаех как да й помогна. Господи, тези актьори, закачат ли се веднъж за ролите си, няма откачане. У К. Фийлдс се научи как да бъде У К. Фийлдс едва във водевила и повече никога не успя да свали оковите на образа. Та Констанс идва и ми казва: „Помогни ми да намеря новото си аз.“ А аз й отвръщам: „Констанс, не знам как да го сторя. Най-добре си потърси свещеник, той да ти нахлузи нова кожа.“

В главата ми дрънна голяма камбана. Свещеник!

— Е, толкова от мен за днес — рече Джийн Харлоу. — Чао, дано ви е било забавно. — И Брадфорд изчезна.

— Куикли — прошепнах. — Бързо да се обадим на Кръмли.

— Какъв е зорът? — попита Хенри.

— Как, та това е заекът, изскачащ от цилиндъра, призракът на бащата на Хамлет.

— А, ясно — кимна той.

Оставихме Хенри при някакви приятни, тихи негови роднини на Сентръл Авеню, след което Кръмли ме стовари пред дома на Алберто Куикли, деветдесет и деветгодишен, първи „учител“ на Ратиган.

— Първият — каза той. — Специалистът по антропометрия, създал отпечатъка на Констанс, от главата до пръстите на краката.

Във водевила бил известен като Мистър Метафор и играел всички роли, от „Стария антикварен магазин“ до последния хлапак на Феджин в „Оливър Туист“, докато публиката крещяла за милост. Бил по-зловещ от Марли и по-бледен от По.

Според критиците оркестрирал реквиеми, способни да напълнят дори Темза с печални приливи, в които той, подобно на Тоска, се хвърлял до безкрай.

Метафор-Куикли ми разказваше всички тези неща многословно и щастливо, докато аз седях срещу него в гостната, подредена като малка театрална сцена. По едно време ми предложи кутия с носни кърпички. Отказах с жест и той тъкмо се канеше да премине към Лучия от Доницети, когато не издържах.

— Стига — креснах. — Кажете ми за Констанс.

— О, нея едва я познавах, но затова пък познавах Кати Кели от 1926 година, моето първо творение на Пигмалион 15 15 Скулптор от гръцката митология, който се влюбил в създадената от него статуя. — Б.пр. .

— Пигмалион? — промълвих, усещайки как късчетата си идват по местата.

— Помните ли Моли Калахан, 1927 година?

— Бегло.

— Ами Поли Риордан, 1926 година?

— Почти.

— Кати беше Алиса в Страната на чудесата, а Моли — Моли от „Щуравата Моли“. Поли пък беше „Поли от цирка“, същата година. Кати, Моли, Поли — всички те бяха Констанс. Истински водовъртеж — вкарва те безименен, а те изхвърля прочут. Научих я да вика: „Аз съм Поли!“, а продуцентите в един глас отвръщаха: „Да, така е!“ Филмът беше заснет за шест дни. После я префасонирах и й подшушнах да скочи в гърлото на Лео, лъва от емблемата. „Аз съм хубавата Кати Кели!“ „Ти си, да!“ — ревна лъвското стадо. И ето ти втори филм, само за четири дни! После Кели изчезна, а на нейно място дойде Моли. И така потръгна — Моли, Поли, Доли, Сали, Гърти, Кони… докато Констанс лудуваше из моравите на студията!