Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Ако съм прав и питиетата пред теб миришат на водка, няма защо да съжалявам.

Подадох му една чаша и взех друга за себе си.

— Е, добре, изплюй камъчето — изръмжа Кръмли, подразнен от мълчанието ми.

Разказах му за театъра на Грауман и за гримьорните с огледалата в подземието.

— Освен това — добавих — съм си съставил и нещо като списък.

— Чакай, че взех да изтрезнявам — прекъсна ме той, взе нова чаша и я вдигна в иронична наздравица. — Така, сега дай да чуем.

— Момчето от супермаркета на Маунт Лоу. Съседите на Кралица Калифия на Бънкър Хил. Помощничката на отец Ратиган. Мъжът от прожекционната в киносалона.

— Нещо повече за него? — намеси се Хенри.

Описах му накратко Ръстлър, сврян в своята стаичка сред кутиите със стари ленти и снимките на тъжни жени с изгубени имена по стените.

Той свъси вежди.

— А случайно да си записал имената на онези дами, с които се е обкръжил?

Отворих тефтерчето си и зачетох:

— Мейбъл. Хелън. Мерилий. Анабел. Хейзъл. Бети Лу. Клара. Полиана…

Кръмли се изправи.

— А имаш ли списък и на другите, от огледалата в мазето?

Поклатих глава.

— Долу беше много тъмно.

— Не бой се, всичко е тук вътре — почука се по челото Хенри. — Хейзъл. Анабел. Грейс. Полиана. Хелън. Мерилий. Бети Лу. Долавяш ли приликите?

Докато имената се изтърколваха от устата му, аз си правех отметки върху страницата. Съвпадението беше пълно.

В този момент навън блесна мълния и светлините угаснаха. Можехме да чуем как вълните се разбиват на плажа на Ратиган, докато бледата лунна светлина посребряваше брега. След малко се разнесе и гърмът. Това ми даде време да помисля и да кажа:

— Ратиган има пълен набор от годишниците на Академията, с всички заглавия, роли и артисти в тях. Цялата й конкуренция е включена вътре. Дали не можем по някакъв начин да открием дамите от прожекционната стаичка и от подземието?

Небесата се раздраха за пореден път, лампите примигнаха и светнаха отново.

— Търсете имената от огледалата — посъветва Хенри.

— Знам, знам — изсумтя Кръмли.

Влязохме в къщата и извадихме книгите на Академията. Само след половин час трийсет години от историята й вече лежаха около нас във вид на изрезки.

— Етел, Карлота, Сюзан, Клара, Хелън — четях аз.

— Не може Констанс да ги е мразила всичките.

— Знае ли човек — каза Хенри. — Какво друго се намира по лавиците й?

След още час попаднахме на няколко албума със снимки на актьори, простиращи се доста назад във времето. В началото на един от тях имаше легенда, разкриваща името на Дж. Уолингтън Брадфорд, известен още като Втората Талула, Суонсън, Божествената Глория и Забавната Муцунка.

В дъното на съзнанието ми тихо дрънна камбанка.

Отворих друг албум и зачетох: „Алберто Куикли. Бързи ефекти. Играе всички роли в «Големите надежди»“. В „Коледна песен“ изпълнява Скрудж, Марли, Трите коледни призрака, Физиуиг. Алберто Куикли. Мигновени превъплъщения. Роден: 1895 година. На свободна практика. Тихата камбанка дрънна отново.

— Чакай, чакай — чух се да мърморя. — Снимки, огледала, а сега и някакъв тип, Брадфорд, който играе само жени. И друг тип, Куикли, който играе само мъже, всякакви мъже. — Камбанката заглъхна. — Дали Констанс не ги е познавала?

Отидох като сомнамбул и взех нейната Книга на Мъртвите.

Така и се оказа.

Още в началото открих името на Брадфорд.

А към средата — и това на Куикли.

— Но имената не са оградени с червено. Е, и? Живи ли са или мъртви?

— Защо не отидем да проверим — предложи Хенри.

Отново удари мълния и светлините угаснаха.

В тъмното се разнесе гласът на слепеца:

— Не ми казвайте, нека отгатна сам.

Кръмли ни остави пред старата кооперация и офейка.

— И сега? — попита Хенри. — Какво ще правим тук?

Влязохме във входа и аз хвърлих поглед нагоре към триетажното стълбище.

— Ще търсим Марлене Дитрих, по възможност жива и здрава.

Още пред прага на апартамента мирисът на парфюм ме лъхна отвътре през затворената врата. Аз кихнах и почуках.

— Мили боже — възкликна глас отвътре. — Ами сега, какво да облека?

Вратата се открехна и разкри издуващо се на талази пеперудено кимоно, обвило плещите на викторианска реликва, която усилено се гърчеше да се побере в него. Щом ме видя, тя спря да се гърчи, измери внимателно стъпалата ми, после коленете, талията и постепенно стигна до лицето.

— Дж. Уелингтън Брадфорд? — прочистих гърло аз. — Господин Брадфорд?