Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Бога ми, да!

Докоснах първия студен Прозорец на времето.

По пръста ми остана лека следа от древно червило.

— Е? — Хенри се приведе, сякаш да разгледа по-отблизо откритието ми. — Какво има?

— Марго Лорънс. Починала през октомври 1923 година.

— И някой я е пъхнал под стъклото?

— Не точно. А на около метър от нея още една. Хуанита Лопес. Лятото на 24-та.

— Нищо не ми говори.

— Следващо огледало: Карла Мур. Коледа, 1925 година.

— Чакай, чакай — каза Хенри. — Тя играеше в някакъв ням филм. Един зрящ приятел ми е говорил за нея. Биваше си я, Карла Мур.

Аз насочих фенерчето по-нататък и прочетох:

— Елинор Туелвтрийс. Април 26-та.

— Хелън Туелвтрийс не участваше ли в „Котката и канарчето“?

— Може да й е била сестра, но толкова много имена са фалшиви, че човек никога не знае. Лусил Льосюр стана Джоан Крофорд. Лили Шошоан се прероди като Клодет Колбер. Гладис Смит — Карол Ломбард. А Кари Грант беше Арчибалд Лийч.

— Ставаш за водещ на телевизионна викторина. — Хенри поглади следващото огледало. — А тук кой е?

— Дженифър Лонг — 29-та.

— Тя не умря ли?

— Изчезна, приблизително по същото време, когато Сестра Ейми 11 11 Ейми Макферсън (Сестра Ейми) (1890–1944) — прочута американска евангелистка от канадски произход. Известна като пионер в използването на модерните медии (по-специално радиото) в привличането на нови привърженици на основаната от нея църква. — Бел.ред. потъна в морето и излезе оттам божествено просветлена.

— Още колко имена има?

— Толкова, колкото са и огледалата.

Хенри облиза пръст.

— Мм! Попрестояло, но все пак червило. Какъв цвят е?

— Портокалово, вишнево, малиново…

— Защо според теб всички тези дами са написали имената си и тези дати?

— Защото, Хенри, всъщност не е имало много дами, а само една жена, която ги е написала.

— Една жена, която не е дама? Подръж бастунчето ми, докато размисля.

— Ти не носиш бастунче, Хенри.

— Странно, как ръката ти усеща неща, които всъщност ги няма. Искаш ли да отгатна?

Аз кимнах и макар спътникът ми да не можеше да види жеста, знаех, че усеща движението на главата ми. Исках да го каже, нуждаех се да го чуя как произнася това име. Той се усмихна и огледалата се усмихнаха стократно в отговор.

— Констанс.

Той докосна леко огледалото и добави:

— Ратиганката.

Хенри отново се приведе, тръкна един от червеникавите надписи и поднесе пръст към устата си.

После мина на следващото огледало, повтори движението и остави езика си да прецени.

— Различни аромати — отбеляза.

— Като различни жени?

— Боже, сякаш беше вчера. — Той стисна здраво клепачи. — Толкова много жени са минали през ръцете ми, през сърцето ми, идваха и си отиваха невидими, оставяйки само аромата си. Защо сега се чувствам като в задънена улица?

— Защото и аз се чувствам по същия начин.

— Кръмли казва, започнеш ли да отвърташ крановете, стой настрана. Ти си добро момче.

— Не съм никакво момче.

— Звучиш като на четиринайсет, когато гласът ти тепърва мутира и ти никнат мустачки.

Той пристъпи, докосна поредното огледало и се вгледа с незрящите си очи в древната следа, останала по върховете на пръстите му.

— И всички тези са свързани с Констанс?

— Така ми се струва.

— Ти умееш да усещаш със стомаха си, знам го по твоите книги, които са ми чели. Мама обичаше да казва, че силният нюх е по-добър от два мозъка. Повечето хора мислят твърде много с главите си, докато би трябвало да внимават кога ги свива под лъжичката. Тя наричаше това своя домашен паяк. Чуеше ли някой лъжлив политик да дърдори, паякът се свиваше на топка и тя поклащаше глава: не. Но ако паякът я гъделичкаше с крачета, значи всичко беше наред и тя се усмихваше: да. И ти си същият. Обичаше да чете историите ти. Казваше, че не пишеш мрачни, зловещи неща, а си служиш с крачетата на паяка под ребрата си. Все повтаряше: „Това момче никога няма да се разболее, никога няма да се остави хората да го отровят. То знае как да повръща гадостта, като кара паячето в себе си да я изхвърля. Няма да стои буден посред нощ и да има лош живот, остарявайки на младини. От него би станал чуден доктор — да реже болката и да я маха от другите.“

— Майка ти е казала това? — изчервих се аз.

— Жената имаше дванайсет деца, шест погреба, а останалите шест отгледа. Също така един лош и един добър съпруг. Отбираше от много неща, тъй че не бой се, остави чувството да те води.