Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Какво?

— „Аз ги убивам, убивам ги!“ — повтаряше. — „И ще продължа, докато не ги избия до крак. Помогни ми да ги убия, благослови душите им! Тогава ще довърша и останалите. Всички до един! Махни ги от плещите ми, от живота ми! Тогава, отче, ще бъда свободна, чиста! Но помогни ми да ги погреба така, че да не се върнат повече! Помогни ми!“ А той й отвръщаше: „Махни се от мен! Какво за бога искаш да сторя?“ „Помогни ми да ги махна, моли се над тях, за да не стават отново, да си стоят мъртви! Кажи да!“ „Вън,“ изкрещя отецът и тогава тя каза още по-лоши неща.

— Какви?

— Каза: „Тогава проклет да си, проклет, проклет, да гориш в ада!“ Гласът й беше толкова силен, че хората си излязоха. Отецът трябва да е изпаднал в истински шок. Чух стъпките й, когато избяга в мрака и зачаках той също да излезе, да каже нещо. Най-сетне се престраших и отворих вратата на изповедалнята. Той беше вътре, но нямаше как да промълви, защото беше… мъртъв.

Тук помощничката остави сълзите да се стичат свободно по бузите й.

— Бедният човек — каза тя. — Тези кошмарни думи навярно са спрели сърцето му, както насмалко да спрат и моето. Трябва да намерим тази ужасна жена. Да я накараме да си вземе думите обратно, за да може той да живее отново. Боже, какви ги говоря. Като си помисля как се беше свлякъл, сякаш бе изсмукала кръвта му. Познавате ли я? Кажете й, че е сторила най-лошото. Е, това е. Изхвърлих всичко от себе си, стоварих го върху вас. Как ще се изчистите сега? То вече е ваше, съжалявам, че ви го причиних.

Погледнах надолу към костюма си, сякаш очаквах да видя повръщано.

Кръмли отиде до изповедалнята, отвори и двете врати и се взря в тъмнината. Аз застанах до него и си поех дълбоко дъх.

— Подушвате ли? — попита Бети Кели. — То е там и продължава да разяжда. Казах на кардинала да я разруши и изгори.

Вдишах за сетен път и долових дъх на овъглено и на огньовете на свети Елмо.

Кръмли затвори вратите.

— Няма да помогне — каза Бети Кели. — Тя още е вътре. Както и той, бедната душа, съсипан и мъртъв. Два ковчега, редом един с друг. Бог да ни е на помощ. Аз ви изтормозих. Сега Имате същия вид, както и нещастният отец.

— Не говорете така — рекох немощно.

— Няма — отвърна тя.

И воден от Кръмли, се повлякох към изхода.

Не можех да спя, не можех да стоя буден, не можех да пиша, не можех да мисля. Най-сетне, объркан и полуобезумял, късно през нощта позвъних отново в „Света Вибиана“.

Мина дълго време, преди Бети Кели да отговори и когато го стори, звучеше като от зала за изтезания.

— Не мога да говоря!

— Слушайте! — примолих се. — Не можете ли да си спомните нещо друго, което да е казала в изповедалнята? Нещо важно, значително, различно?

— Божичко, знам ли… Думи, думи и още думи. Но не, чакайте. Непрестанно повтаряше: „Трябва да простиш на всички ни. На всяка една от нас!“ На кои всички , след като в стаичката нямаше никой друг освен нея? Ало? Още ли сте там?

— Да, тук съм — промълвих най-сетне.

— Интересува ли ви още нещо?

— Засега не.

Затворих слушалката.

— Всички ни — прошепнах. — Да простиш на всички ни !

Набрах номера на Кръмли.

— Нека отгатна — рече той. — Сън не те хваща? И искаш да се срещнем след час пред къщата на Ратиган? За да я претърсиш, нали?

— Просто приятелско ровичкане.

— Ровичкане, значи. Някаква теория, или просто предчувствие?

— Единствено здрав разум.

— Нали знаеш къде можеш да си го завреш! — Връзката прекъсна.

— Той ти затвори телефона? — попитах огледалото си.

— Затвори ти телефона, — отвърна огледалото.

Телефонът иззвъня. Аз го вдигнах така, сякаш бе нажежен до червено.

— Ало, марсианецът 10 10 Тук и малко по-долу авторът прави алюзия със себе си и своето произведение „Марсиански хроники“. — Бел.ред. ли е? — попита един глас.

— Хенри! — проплаках.

— Да, аз съм — рече гласът. — Знам, че е щураво, но ми липсваш, синко. Доста е тъпо един цветнокож да го каже на етнически пилот на летящи чинии.

— Нищо по-хубаво не съм чувал — отвърнах, давейки се.

— Ей, ей — каза той. — Започнеш ли да ми ревеш, затварям.

— Недей — подсмръкнах. — Божичко, Хенри, да знаеш само как се радвам, че се обади!

— Което означава, че вече си издоил кравата и си напълнил цяла кофа с да не казвам какво. Учтив ли искаш да бъда, или прям?

— И двете, Хенри. Нещата са извън контрол. Маги е някъде на изток. Тук разполагам с Кръмли, разбира се, но…