Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Отидох в дневната и вдигнах слушалката.

— Джек, скъпи.

Познах кой се обажда.

— Аз съм.

— Говорих с моя клиент. Можеш да провериш пистата. Той ме увери, че не било необходимо, но ако това те безпокои, можеш да я прегледаш.

— Безпокои ме.

— Е, отиди в хотел „Континентал“ в Мерида. Уредил съм да те вземат около 12:30 ч. на 4-и през нощта. Имаш три дни, за да се подготвиш. Така добре ли е?

— Чудесно.

— Сега чао, скъпи — И той затвори.

Изкъпах се и се избръснах, после взех алфата и подкарах към Перъдайс Сити. Прекарах целия ден там, разглеждайки града, наслаждавайки се на слънцето и мислейки за операцията. Имах три добри възможности да хвана мацка, но се удържах. И без това си имах достатъчно грижи, така че нямах нужда от допълнителни усложнения с някоя от тия курви.

Върнах се на летището малко след 19:00 ч. и отидох в бунгало №15. Ърскин отвори вратата със самобръсначка в ръка.

— Здрасти! — усмихна ми се той. — Наистина си чудотворец. — Дръпна се настрани, така че да мога да мина и после затвори вратата. — Какво си направил? Бърни е нов човек.

Изведнъж почувствах облекчение.

— Мислиш ли, че съм успял?

— Да. Виж какво, Джек, имам важна среща и вече съм закъснял. Иди да поприказваш с Бърни. Той е в бунгалото си. №19. Убеди се сам.

— Отивам. — И като го оставих, тръгнах към №19.

Ърскин беше прав. Веднага щом Бърни отвори вратата, забелязах промяната. Сякаш облакът, който го обвиваше, беше изчезнал. Стойката му беше изправена, а на лицето му отново имаше усмивка.

— Здрасти, Джек! Влез. Искаш ли питие?

Влязох вътре и спрях, когато зърнах Пам.

— Не искам да ви преча.

Погледнах я, тя също ме погледна и се усмихна.

— Хайде, влез, няма защо да се притесняваш. — Тя се отпусна назад в креслото си. — Изяснихме всичко… нали, Бърни?

— Да. — Бърни започна да приготвя питиетата. — Пам ми разправи за снощи. Прав си, Джек. Трябваше да й се каже.

— О’кей… хайде да забравим това. Да поговорим по работа.

— Почакай малко. — Бърни ми подаде уиски с лед. — Искам да ти кажа „благодаря“, Пам — също.

Не можех да повярвам на нито една дума, но след това отново погледнах Пам и видях, че се усмихваше и беше напълно спокойна.

— Остави празните приказки. Човече, ама че разговор! — Вдигнах питието си към нея. — За твое здраве! Казвам го сериозно.

Всички отпихме. Последва пауза, след което тя рече:

— Дойде тъкмо навреме, Джек.

Седнах.

— Както споменах, хайде да оставим тия неща. — Обърнах се към Бърни. — Кендрик ми даде зелена улица да проверя пистата. Заминавам на трети.

— Наистина се справяш — рече той. — Знаеш ли, че никога ни бих се сетил да проверя пистата.

— Сигурен съм, че всичко е наред, но така може да ми се удаде възможност да разбера кой е клиентът на Кендрик.

— Това толкова ли е важно?

— Може и да се окаже. Кендрик не ми харесва. Може да ни измами. Ако знаем кой е клиентът му, ще бъдем в състояние ние да го изпързаляме.

— Кендрик няма да ни измами.

— Да се надяваме, но ще съм по-доволен, ако знам кой е клиентът му.

— Е, добре, как си с парите, Джек?

— Триста долара няма да ми се отразят зле. Няма да отсъствам повече от два-три дни, но трябва да платя и полета до Мерида.

Той отиде до чекмеджето и ми даде петстотин долара. Докато слагах парите в джоба си, казах:

— И още нещо: имаш ли пистолет, Бърни?

Изглеждаше изненадан.

— Нямаш нужда от пистолет, Джек. Какво си наумил?

— Играем си с динамит. Кендрик сега ме мрази като едра шарка. С мен може да се случи някоя злополука, докато оглеждам пистата. Ако ме премахне от пътя си, животът му ще стане далеч по-лесен.

— Не говориш сериозно?

— Ако имаш пистолет, искам да ми го дадеш.

Той се поколеба, после отиде в спалнята си и се върна с 38-калибров автоматичен и кутия патрони. Подаде ми ги мълчаливо.

— Благодаря — рекох.

Настъпи неловко мълчание, след което той каза:

— Утре ще летим с Есекс за Лос Анджелис. С Хари няма да се върнем преди събота през нощта.

Погледът ми се плъзна към Пам и после се отмести.

— Тогава четиримата бихме могли да се срещнем в кафе-бара в неделя в 18:00 часа? — предложих. — Ще съм се върнал от Мерида и вероятно ще имам някаква информация.

Той кимна.

— Ще съобщя на Хари.

— Този път няма да викаме Кендрик.

Той отново кимна.

— Още нещо, Бърни. Ако не се появя в неделя, забрави за операцията. Не продължавайте, няма да е безопасно.

Докато той ме гледаше неспокойно, аз напуснах къщичката.