Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Отнесох се сдържано към това предложение. Не можех да си представя да говоря с Бърни за неговото момиче.

— Защо ти не приказваш с него?

Ърскин поклати глава.

— Възможно е да си помисли, че искам да получа мястото му. Ти можеш да го направиш, но не и аз.

Останах замислен за известно време, после попитах:

— Ако го изгонят, ще получиш ли мястото му?

— Не. Прекалено съм млад. Есекс ще си намери някой с повече опит… не представлява трудност. Виж какво, Джек, ако ще се заемаме с тази операция, или трябва да поговориш с Бърни и да го вразумиш, или нищо няма да излезе.

— Сигурен ли си, че причината е Пам?

— Знам го.

Отново се замислих. При мисълта, че можем да загубим три милиона долара, защото една жена не успява да си държи краката събрани, стомахът ми се сви на буца.

— Може би ще е по-добре да поговоря с нея.

Ърскин направи гримаса.

— Тя е труден човек.

— Точно така. — Облегнах се назад в стола и започнах да мисля трескаво. — Виж, ще поумувам по въпроса. О’кей, Хари, благодаря ти, че ми каза. — Не ми се говореше повече тази нощ. И така, имаше много неща, за които трябваше да помисля. — Ще видя какво мога да направя.

— Мислиш ли, че тази операция ще успее?

— Не знам. Всичко, което знам, е, че ако човек иска да пипне три милиона долара, трябва да очаква доста главоболия. — Станах.

— Наистина ли мислиш, че онези мексиканци могат да ни видят сметката, когато приземим самолета? — попита той, като ставаше на крака.

— Опитай сам да си отговориш. Все още не сме се приземили. Дай да се занимаваме с проблемите подред.

— Прав си. — Той прокара ръка през късо подстриганата си коса. — Е, оставям това на теб. В №15 съм, ако ти потрябвам.

— Къде е бунгалото на Пам?

— №23: последното в редицата.

Изпратих го до вратата, после закрачих из дневната, като прехвърлях в ума си онова, което ми бе казал. След това отидох в спалнята, съблякох пижамата, сложих си риза и панталон, обух сандалите и излязох.

Тръгнах тихо покрай редицата бунгала към последното. Проверих дали номерът беше 23, после потропах на вратата.

Между пердетата се процеждаше светлина. След известно забавяне Пам попита:

— Кой е?

— Гаджето ти.

Тя отвори вратата и аз минах покрай нея, като затворих след себе си.

Беше облечена с тънък пеньоар и краката й бяха боси.

— Ти! Какво искаш? — Гласът й беше писклив.

— Да си поговорим за Бърни. — Отидох до едно кресло и седнах.

— Няма да говоря с теб за Бърни! Махай се!

— Я по-спокойно… Това е бизнес. Ние четиримата имаме намерение да приберем три милиона долара, но всичко може да се провали заради теб.

Тя ме погледна гневно.

— Заради мен? Какво искаш да кажеш?

— Ако не знаеш, значи си по-тъпа, отколкото си мислех, но ще ти обясня. Тъй като се чукаш с всеки, който е обут в панталони, на Бърни му е превъртял бушонът. Той не може да се концентрира, а ще ти открия, бейби, в случай че не го знаеш, че пилотът трябва да се концентрира. Понеже спиш с този и онзи и си мислиш, че на Бърни му е все едно, ти психически го съсипваш.

— Това е лъжа! — Тя сви юмруци. — Бърни ми каза…

— О, я млъкни! Бърни се размеква пред теб. За да не те загуби, ти разправя каквото поискаш. Сега ме чуй. Тази операция ще ни донесе три милиона долара. Няма да търпя кучка като теб, която си мисли, че трябва да си получава своето, да си развява задника и да съсипва един голям пилот. Чу ли ме? — Не бях повишил глас. Говорех тихо. — Така че утре ще отидеш и ще му кажеш, че отсега нататък ще бъдеш само с него, че няма да има повече чукане и бъди убедителна.

— За кого, по дяволите, се мислиш, та си позволяваш да ми говориш така? — викна тя. — Бърни и аз…

— Млъкни! Това е ултиматум, бейби. Или ще си държиш краката кръстосани, докато не мине операцията, или ще се махнеш оттук. Убеди го или изчезваш.

— Така ли? И кой ще ме изгони?

Усмихнах й се.

— Бейби, хванал съм те натясно. Ще бъде много лесно. Само трябва да спомена на мисис Есекс, че се държиш като курва, и ще бъдеш изхвърлена от летището. Не искам да го правя, но ще ми се наложи, ако не убедиш Бърни, че отсега нататък ще се държиш прилично.

— Копеле!

Станах.

— Това е сделката. Или го убеждаваш, или изчезваш.

И си заминах.

Когато си легнах, премислих всичко отново. Не виждах какво повече бих могъл да й кажа: или щеше да стане, или трите милиона долара се изпаряваха.

Накрая заспах. Събуди ме звъненето на телефона. Погледнах часовника си. Беше 10:24 ч. Слънцето влизаше през пердетата. Бях спал по-добре, отколкото очаквах.