Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Казах ти го — рече нетърпеливо Бърни. — Можем добре да се устроим в Мексико, но ако не успеем, с всичките тези пари можем да изчезнем някъде в Южна Америка или дори в Европа.

— Не ме разбра, Бърни — възразих. — Кендрик и клиентът му също ще знаят, че трябва да се държим като мъртъвци, за да се измъкнем безнаказано. Помисли малко за това.

Бърни ме погледна озадачено. Премести поглед към Ърскин, който също ме гледаше.

— Още ли не схващате? Не разбирате ли?

— Какво точно искаш да кажеш? — запита Ърскин сърдито.

— О, невинни младенци! Не ви ли е идвало наум колко удобно би било за Кендрик и неговия клиент, когато приземим самолета, да бъдем посрещнати от банда мексиканци, които да ни прережат гърлата, да ни заровят в джунглата, така че Кендрик и клиентът му да получат самолет за десет милиона долара, без да е необходимо да ни плащат за услугата.

Ърскин се дръпна назад в стола си със стреснато изражение.

— Никога не съм се сещал за това!

— Кендрик няма да направи такова нещо — рече вяло Бърни, но видът му беше като на болник.

— Няма ли? Умният човек, а Дебелака е умен, не би се тревожил за живота на четирима души, ако може да прибере шест милиона долара — отвърнах. — Може би влизаме в капан. Не твърдя, че е точно така, но може и да е.

— Прав си — съгласи се Ърскин. — По дяволите! Може и така да стане!

— Вие сте доверчиви хора, нали? — рекох. — Ако някога си кажете молитвата, благодарете на Бога, че сте избрали мен да ръководя операцията.

— Е, и какво ще правим? — попита Ърскин.

— Ще си размърдаме мозъците. Имаме два месеца, за да уредим всичко. Ще отида там и ще разбера кой сключва сделката, после всички ще се концентрираме върху най-важното нещо… как да бъдем мъртви и в същото време да си останем живи.

Вече се унасях, когато чух почукване на вратата на бунгалото. Включих нощната лампа и се измъкнах от леглото, поглеждайки часовника си. Часът беше 0:15.

На вратата отново се почука.

Прекосих дневната и отворих. Хари Ърскин влезе и затвори вратата.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Единствената светлина идваше откъм спалнята. Той се извисяваше над мен: висок, едър, като сянка на дърво.

— Тъкмо се канех да спя.

— Остави съня. — Влезе по-навътре в стаята и се отпусна в един стол. — Слушай, Джек, съжалявам, че се отнесох зле към теб. Мислех, че си мошеник, когото Бърни издига в култ, но когато видях как се справи с онази лоена топка, разбрах, че си мой тип. Искам да поговоря с теб за Бърни.

Седнах близо до него и се пресегнах за пакета с цигарите. Запалих и му хвърлих пакета. Той също запали и се погледнахме.

— Е, да поговорим за Бърни — рекох.

— Той се свлича толкова стремително надолу, че човек би го взел за шейна. Тази дяволска кучка му е завъртяла ума. — Тръсна пепел на пода. — Непрекъснато мисли за нея. Няма защо да ти казвам, че тя се чука с когото й падне и това му трови живота, но въпреки всичко той не може да се раздели с нея. Това се отразява на мисленето му. — Приведе се напред. — С бързината, с която се проваля, няма да издържи като пилот повече от три — четири месеца. Знам го, защото работя с него. Толкова е завеян, че ще започне да издига самолета, преди да е направил необходимото. Напоследък на три пъти го улавях в това, а той ми хвърляше неразбиращ поглед и едва тогава се заемаше със задълженията си. Наумил си е, че трябва да има пари, за да започне бизнес с въздушни таксита в Мексико. Като го гледам как пропада, няма да може да се оправи с едно въздушно такси, а какво остава с цял авиопарк. Виж сега, Джек, не си мисли, че имам нещо против Бърни. Работим заедно от девет месеца. Отначало му се възхищавах. Беше добър пилот, но тази жена наистина го съсипа. Ако знаеш колко пъти съм предотвратявал неминуеми катастрофи, няма да повярваш. Умът му просто не е съсредоточен върху летенето.

Слушах го с нарастващо отчаяние.

— За Бога!

— Да… и какво ще направи с новия самолет? И двамата заминаваме за завода, който произвежда кондорите, за да ни инструктират. В състоянието, в което е сега, тестът за пилоти ще му види сметката. Докладът, който ще получи Есекс, ще го накара да уволни Бърни за секунди.

— Не мога да го повярвам! Бърни може да се справи с всичко, което има криле! Той е най-добрият пилот, с когото някога съм работил!

— Бил е… съгласен съм, но не и сега. Той просто не се концентрира, а ти знаеш дяволски добре, че един пилот трябва да се концентрира. — Смачка цигарата си и продължи: — Какво ще кажеш да поговориш с него? Опитай се да го убедиш да разкара Пам. Не виждам никакво друго разрешение. Ако се отърве от нея, може отново да се оправи. Как мислиш?