Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

Около 20:00 ч. чух пред бунгалото ми да спира кола. Отидох до вратата. Един буик, шофиран от Бърни, тъкмо спираше. Той ми махна и аз се качих до него. На задната седалка седяха един мъж и Пам. Беше прекалено тъмно, за да мога да огледам Ърскин. Изглеждаше ми едър, но това беше единственото, което можех да видя.

Докато подкарваше колата, Бърни каза:

— Джек, това е Хари…

— Здрасти! — рекох и вдигнах ръка.

Ърскин не помръдна. След дълга пауза накрая отвърна: „Здрасти!“

Пътувахме мълчаливо и бързо от летището към кафе-бара. Когато пристигнахме и излязохме от колата, все още беше прекалено тъмно, за да мога да го видя. Беше по-едър, отколкото си го бях представил. С три инча над мен, а аз не съм джудже.

С Бърни вървяхме заедно. Пам и Ърскин ни следваха. Изкачихме стъпалата към верандата. Когато седнахме около масата, момичето се появи усмихнато.

— Какво ще поръчаме? — попита Бърни.

Сега заоглеждах Ърскин, а и той — мен. Приглушената светлина ми даваше възможност да видя сухо лице, малки очички, сплескан нос и тънки устни: як младок, борчески тип, с черна като смола, късо подстригана коса, който държеше главата си така, сякаш се готвеше да произнесе смъртна присъда. Беше облечен с памучна риза и можех да видя мускулите му — имаше телосложение на боксьор.

Пам каза, че тя ще пие уиски с лед. Аз си поръчах същото. Ърскин предпочете джин с портокалов сок. Бърни се спря на кока-кола.

Когато момичето се отдалечи, Бърни рече:

— Запознай се с Хари, Джек.

Кимнах на Ърскин, който се приведе напред и ме погледна втренчено.

— Е, и каква е причината за тази среща? — запита той агресивно. — Какво те яде?

— Почакай малко — намеси се остро Бърни. — Аз ще ти обясня. Джек не смята, че заплащането е много добро. Аз…

— Ти мълчи, Бърни — отряза го Ърскин. — Този човек е авиоинженер, нали?

Бърни го погледна неспокойно.

— Знаеш го много добре, Хари.

— Да. Значи не е толкова важен. Ние с теб трябва да управляваме самолета… нали? Тогава за какво роптае? Ще го ползваме, той ще си получи парите и ще си държи зурлата настрани от нашите работи… нали?

— Слушай, синко — рекох тихо, — не се прави на много важен. Вие с Пам сте новаци в такъв тип операции. Като се замисли човек, и Бърни не е толкова печен. Имате добра идея, но действате като аматьори. Имате самолет за десет милиона и го продавате за два. Това ми е достатъчно, за да разбера, че сте абсолютни аматьори.

Ърскин се стегна. Видях как големите му мускули изскочиха. Подозирах, че е готов да се нахвърли върху мен.

— Значи ти си професионалист… така ли?

— Като се сравня с вас тримата — отвърнах, леко избутвайки стола си назад, за да мога да стана, ако той предприемеше нещо. — Да… професионалист съм.

— Хари! — Гласът на Бърни беше умоляващ. — Аз имам доверие на Джек. Точно затова го извиках. Мисля, че трябва да го оставим да се оправи с Кендрик. Нека видим какво ще постигне.

— Не!

Това бе изречено от Пам.

Бърни я погледна.

— Какво има?

— Този човек е опасен. — Тя размаха ръце към мен. — Знам го. Може да ни докара беля.

Аз се изсмях.

— Вие вече сте си навлекли белята, бейби — заявих. — А аз мога да ви измъкна от нея. Е, добре, ако и тримата не искате, тогава нямам нищо против. Ще се махна, но като съдя по начина, по който действате, май ще ви изпращам картички в някой пандиз. Много ме бива да изпращам картички.

Кадилакът на Кендрик спря пред кафе-бара.

— Ето го и него — рекох, като бутнах стола си назад. Погледнах Бърни. — Или ще ме оставите да се оправям, или ме отпишете. Какво избирате?

Той не погледна другите двама.

— Действай.

Преди другите да могат да реагират, Кендрик се изкачи, пъхтейки и задъхвайки се, по стълбите.

— Скъпи мои! Какво ужасно място за среща! — Той се дотътри, клатушкайки се, до масата и Бърни стана да му придърпа един стол. — Наистина много, много ужасно! — Отпусна се тежко на стола. — Не ми предлагайте питие. Сигурен съм, че микробите пъплят из всички чаши. — Вдигна оранжевата си перука и се поклони на Пам. — Скъпа Пам… прекрасна, както винаги. — Нахлупи перуката отново на главата си. — За какво е цялата тази работа? Мислех си, че всичко е съвсем добре уредено.

— Джек иска да говори с теб — каза Бърни.

— Джек? — Малките очички на Кендрик се извъртяха към мен. — За какво става дума, скъпи? Не си ли доволен?

— Хайде да спрем с празните приказки, Кендрик — рекох. — Първо ще говорим за парите, а после за операцията.

Кендрик въздъхна театрално.