Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Това ми говори, че не ми вярваш, че ще си държа устата затворена.

Той погледна настрани.

— Не съм сам. Или четвърт милионът те убеждава да се включиш в играта, без да ти откривам за какво става дума, или край.

— Не ми говореше така в Сайгон. Няма да се хвърля в нищо слепешком. Или ми вярваш, или не. Това е последната ми дума.

Гледахме се известно време, после той изведнъж ми се усмихна и това ми се отрази добре. По същия начин ми се бе усмихвал всеки път преди да тръгне да бомбардира.

— Извинявай, Джек. О’кей… ето какво ще направим. Ако решиш да не се включваш, ще ти дам три хиляди долара и ти ще се прибереш вкъщи и ще забравиш… Става ли?

— Става.

— Вече година работя при Есекс. До гуша ми дойде и от него, и от жена му. В тая работа няма бъдеще. Службата при тях ме състари. Няма защо да ти го казвам, ти сам го знаеш. Пилоти има, колкото щеш. Есекс може да ме замени ей така. — Той щракна с пръсти. — И аз се замислих. — Загледа се през песъчливия път към плажа в далечината. — Сега стигаме до Пам. Когато започнах работа на летището, тя беше заместник-стюардеса. Може би ще ти е трудно да разбереш. Ние си допадаме. Тя обаче не може да направи нищо срещу свръхсексуалността си. Аз не мога да й помогна, но ние наистина означаваме нещо един за друг. Когато трябва да го направи, просто си затварям очите. — Той извади кърпата си и избърса изпотените си ръце. — Една вечер бяхме излезли и вечеряхме в „Леспадон“, където тя има кредит, и ме запозна с Клод Кендрик. Ти вече си се срещнал с него. Кендрик не само притежава доходна художествена галерия, но също така е и най-големият укривател на крадени вещи по крайбрежието. Занимава се с всичко, което може да бъде продадено, без значение какво. Докато пиехме кафето, започнах да говоря за новия самолет на Есекс. Той е голяма работа, Джек. Ще излезе около десет милиона долара. Той е…

— Ей! Чакай малко! — Погледнах го втренчено. — Десет милиона ли каза?

— Точно така.

— Не го вярвам. Можеш да купиш „Вайкаунт“ за два и половина. Десет! Сигурен ли си?

— Това е уникален самолет, Джек. Няма втори в света. Експертите на Есекс са работили върху него четири години. Есекс е хвърлил куп пари, за да стане, какъвто трябва. Това не е масова продукция. Като ролс-ройс е: нищо, освен най-хубавото. Сега няма да навлизам в подробности. Вероятно ще го видиш сам. Две седмици след срещата ми с Кендрик Пам ми съобщи, че той иска пак да се видим. Срещнахме се и той ми каза, че имал клиент, който щял да купи самолета, ако го откарам до Юкатан. Моят дял щял да бъде един милион. Рекох му, че е луд. Той ми отвърна, че работата не е спешна и че иска да си помисля. Така че започнах да мисля. Самолетът нямаше да е готов за изпитателни полети още три месеца. Колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че може да бъде направено. — Той вдигна очи и ме погледна. — Ще имам нужда от подходящ екипаж. Вторият пилот е съгласен, имам и Пам, трябва ми механик — ти. Дотук как ти се струва?

Запалих цигара и се замислих.

— Това е идея. Може ли да поразсъждавам и да ти кажа лошите страни?

— Точно това искам.

— О’кей. Имаш самолет за десет милиона долара. Нека сега не се безпокоим за това, как ще бъде откраднат. Първо да погледнем финансовата страна. Ти получаваш милион, аз — четвърт. Пам получава нещо и вторият пилото — също.

— Точно така.

— Кендрик го продава за пет милиона. Това е половината цена. Той не поема никакви рискове и прибира три милиончета в джоба си. Мислиш ли, че е добро предложение?

Бърни се раздвижи неспокойно.

— Ти току-що рече, че четвърт милион е добра сума.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— Не знам колко ще вземе Кендрик: може да е много по-малко от пет милиона.

Поклатих глава.

— Не. Аз го видях: той е истинска акула. Вероятно ще получи седем. Той те мами.

Олсън вдигна рамене. В очите му отново се появи онова отегчено, цинично изражение, което ме караше да му нямам доверие.

— Аз ще се задоволя с милион. С толкова пари, Джек, мога да стана въздушно такси в Мексико. Ти също можеш да се заемеш с това.

Допих хладкото си кафе.

— Какво ще речеш да поговорим с Кендрик. Можем да го притиснем. Ти можеш да получиш два, а аз — един. Това ще е по-добре, нали?

— Кендрик държи козовете, Джек. Той има клиент и аз не знам кой е. Ако нямаме клиент, все едно гоним вятъра. — Погледна ме. — И още нещо. Не мисля, че Кендрик може да бъде притиснат.

— Ами ако опитам? В края на краищата кой поема риска?

— Е, може би, но ще трябва да го обсъдя с Пам и Хари.