Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Не е проблем.

— Какво ще кажеш да се срещнем там след половин час?

— О’кей. Той затвори.

Е, помислих си, като смачках цигарата и се изправих, сега щях да разбера за какво ставаше дума. Докато излизах от бунгалото и се качвах в алфа ромеото, се чу отдалечен тътен. О’Брайън все още взривяваше.

Отне ми двадесет минути, за да стигна до кафе-бара. Белият ягуар беше паркиран под сянката на дърветата. Паркирах алфа ромеото до него и се изкачих по скърцащите стъпала на верандата.

Олсън седеше и отпиваше от чаша кафе. Махна ми и аз се присъединих към него. Момичето излезе и ми се усмихна.

— Кафе.

— Е, Джек, както изглежда, добре се забавляваш — подхвана Олсън, когато момичето се отдалечи. — Също така ми се струва, че си забравил армията по-бързо, отколкото си представях.

Момичето се върна с кафето и отново се отдалечи.

— Какво ще рече това?

— Забравил си какво означава да се подчиняваш на заповеди — Гласът му прозвуча рязко и това ме подразни.

— Ти самият каза, че вече не сме в армията. Виж какво, Бърни, нямам намерение да се извинявам. Ти ме докара тук заради някаква измислена работа. Не ми се довери. Така че аз играх, както се нареждаха картите. Ако не ти харесва как съм играл, една дума от твоя страна и аз ще се махна оттук.

Опита се да ме погледне право в очите, но не успя и отмести поглед. Виждах, че се поти.

— Е, може би нищо фатално не се е случило, но исках да не ставаш център на вниманието. От онова, което чувам, си в добри отношения с мисис Есекс. — Той разбърка кафето си, без да ме погледне. — Може би това е хубаво. Чух, че си бил в къщата й тази сутрин.

— Агентите ти работят добре.

Той се усмихна пресилено.

— Внимавай да не се препънеш, Джек. Тази операция е твърде важна. Разчитам на теб. Имам нужда от помощта ти.

— Виж, Бърни, дотук не направи нещата, както трябва. Защо, по дяволите, не ми каза веднага какво си намислил, вместо да ми пробутваш тия лайна за строежа на пистата? Ако го беше направил, нямаше да стане тази грешка.

— Не можех. Кендрик настояваше да те види, преди да се присъединиш към нас. Той си е такъв… и на майка си не би повярвал. После трябваше да отведа шефа до Ню Йорк: това беше неочаквано.

— Кендрик? Онзи дебел педал? Каква е неговата роля?

— Той финансира операцията.

Запалих цигара.

— О’кей, Бърни, какво ще кажеш да изплюеш камъчето.

Той повъртя лъжичката в ръка, остави я, после пак я взе и потропа с нея по чашката.

— Добре. — Последва пауза, после продължи: — Помниш ли последната ми мисия в Сайгон? Помниш ли, че бомбардираха летището и колибата ти бе разрушена?

Зяпнах го.

— Какво общо има това с операцията?

— Много. Помниш ли, че ти казах да се пренесеш при мен? — Бърни остави лъжичката, бутна наполовина изпитото кафе настрани и после отново го придърпа към себе си. — Помниш ли, че аз спях на леглото, а ти — на дивана?

— Помня.

Настъпи дълга пауза, после Бърни рече тихо:

— Ти говореше в съня си, Джек. Трима възрастни служители в обменни бюра. Никога няма да забравя онази нощ, когато те слушах да мърмориш. После, когато ми се прииска да получа много пари и измислих този план, за да постигна целта си, осъзнах, че ми трябва човек от висока класа и се сетих за теб. — Той остави лъжичката и ме погледна право в очите. — Реших, че щом си могъл да убиеш трима старци за около 5000 долара, ще направиш много повече за четвърт милион. — Прокара ръка по изпотеното си лице и след това попита: — Прав ли съм?

Отпих от кафето.

— Зависи, Бърни. Четвърт милион е хубава сума, но в Сайгон не поемах кой знае какъв риск… Какъв ще е той тук?

— Не особено голям. Това е най-малкият проблем. Точно в този момент проблемът си ми ти. Мога да разбера онова, което направи там. Виетнамците не означаваха нищо за никого от нас. Да убиеш възрастен виетнамец във военна обстановка е нещо, което мога да приема, но това тук… Ако се провалим, можеш да влезеш на топло за доста дълго, както и аз. Дотук не виждам начин да се провалим. Мислил съм дълго и предполагам, че имаме 95 процента шанс да ни се размине.

— Мога да се съглася с пет процента риск — рекох.

— Да. — Той взе лъжицата и отново започна да я върти в ръцете си. — Онова, което искам да знам, Джек, е как се отнасяш към това предложение.

— Какво ще кажеш да ми разясниш за какво става дума. После ще ти отговоря.

Той поклати глава.

— Не мога да го направя, освен ако не ми потвърдиш, че се включваш. Ако ти разкрия какъв е планът и ти се откажеш… Какво ще стане с нас? Погледнах го втренчено.