Александра Маринина - За всичко се плаща

Василий Василиевич се озова в диспансера, където работеше Вероника, заради травма, получена при игра на волейбол. След една година те се ожениха и младичката медицинска сестра беше напълно доволна от брака си, защото получи всичко, което бе очаквала, от съжителството с шейсет и три годишния Лебедев. Единственото, което той не можеше да й даде, беше живот в чужбина. Василий Василиевич категорично отказваше да емигрира, като твърдеше, че и тук се чувства прекрасно. Ето защо, след като живя известно време като съпруга на заслужилия и известен учен, Вероника започна да се замисля за нов брак — този път с чужденец, а младият, чевръст Щайнек беше изключително подходящ за целта. Вероника вече бе започнала да съставя план как ще започне делото за развод със стария професор, та да пипне солидна част от имуществото, което той бе натрупал много преди запознанството им, когато въпросът се реши от само себе си. Василий Василиевич почина внезапно и остави младата вдовица на произвола на съдбата и на острите зъби на двете си големи дъщери от първия брак и техните семейства, които естествено претендираха за наследство и не можеха да понасят новата женичка на баща си. Вероника се оказа недостатъчно силна и зъбата, за да посрещне достойно това предизвикателство и да захване битка с хора, които бяха и по-възрастни, и по-опитни, и по-злостни от нея. Предаде се без бой, като се утешаваше с факта, че и без това щеше да се омъжи за Щайнек и да се махне оттук през девет земи в десета. Така и стана. Когато научи, че Вероника е овдовяла, австрийският бизнесмен страшно се въодушеви, незабавно сключи с нея брак в Москва и след половин година, щом приключиха с всички формалности, я заведе в своето градче Гмунден, разположено на рядко живописно място на брега на езерото Траун, в подножието на Алпите.

Разочарованията дойдоха веднага. Първо, това не беше бляскавата Виена и дори не Залцбург (слабо образованата Вероника просто не знаеше други австрийски градове), а някакъв си затънтен Гмунден. От живота в Русия тя беше убедена, че съществуват само Москва и Питер, а всичко останало е периферия, провинция, откъдето към тези градове са се устремили куцо и сакато. И през ум не й минаваше, че нещата могат да стоят и другояче, че на Запад големите градове се различават от малките само по размери, както и по шрифта, с който имената им се нанасят на географските карти. Нивото на живота и комфорта там навсякъде е еднакво — имаш ли пари, получаваш каквото душата ти иска. Но с тази мисъл трябваше да свиква тепърва, а в началото Вероника се чувстваше ужасно потисната, задето бе напуснала столица, а се бе озовала едва ли не на село.

Второ, оказа се, че Щайнек не е никакъв едър бизнесмен, а дребен служител, момче за всичко, което бяха изпращали в Москва далеч не за водене на преговори, а за изпълнение на различни поръчения, които не изискват висока квалификация. На това място Вероника би трябвало да се замисли откъде ли новоизпеченият й съпруг има толкова пари, след като не е крупен бос от финансовия свят. Но тя не се замисли, защото знаеше твърде малко за живота в чужбина, и то предимно хубави неща: там всички са богати и имат всичко, банкнотите растат по дърветата, а за благосъстоянието на всеки член на обществото се грижи държавата, която изплаща пенсии и помощи за безработните, с които човек спокойно може да съществува, без да страда от недоимък.

Трето, много скоро се разбра, че модата на руските съпруги, благодарение на която Вероника бе успяла да пипне своя Щайнек, има много стабилна основа. От една страна, рускинята можеш да я заключиш вкъщи, а именно в кухнята и детската стая, без да й даваш нищо в замяна. Обикновено те не знаят езика, тъй че не се заобикалят с приятелки, никъде не се шляят, не канят никого вкъщи и изобщо ги е страх от всичко. Не си търсят правата, защото в Русия не са имали кой знае какви права, а пък и хабер си нямат какви са правата им тук. Можеш да ги избудалкаш като две и две четири. Можеш да не се прибираш, можеш да нощуваш, където си искаш, да се напиваш, да не даваш пари — те всичко ще изтърпят. Защото каква полза да вдигат скандали, след като няма къде да вървят! Добре, ще тръшнат вратата, ще си тръгнат, а после какво? Няма мама и тате, тук не е прието да се преместиш при приятелка, това не ти е Русия, където хората съжаляват унижените и оскърбените и им помагат, не — тук цепят на две всеки залък, всяка порция месо, всяка таблетка аспирин. С какво ще живеят? Да работят? Като какви? На кого на Запад са потрябвали руските им дипломи? Остава неквалифицираният труд, но и за него кандидати колкото щеш — студентите и учениците винаги са готови да поработят в свободното от учене време. Ще поизмие опърничавата съпруга някоя и друга чиния нощна смяна, ще поизпере някоя и друга купчина мръсно бельо в бедняшки хотел — па ще дотърчи обратно при мъжа си. Каквото и да си говорим, Русия е изостанала страна, нецивилизована, малко жени успяват да се нагодят към западните порядки, да ги усвоят правилно и да си уредят нормален живот.