Александра Маринина - За всичко се плаща

Но, от друга страна, Русия, макар и нецивилизована, все пак е европейска страна. И жените в Русия са красиви, с европейска външност. В леглото с тях е интересно, а в кухнята — безопасно, което също е от значение. Та нали по света има много изостанали страни, човек може да си докара съпруга и от Корея, и от Виетнам, и от Монголия, и от Зимбабве. Но знаеш ли с какво ще те нахрани такава, техните кулинарни традиции са съвсем различни, току-виж, сготвила ти нещо, от което после цяла седмица ще те свива корем и задникът ти ще залепне за тоалетната чиния. Покорни и безпомощни жени домашни помощнички сега се намират само в Азия и Африка, но те твърде много се различават от европейците и по култура, и по традиции, и по бит. Знае ли човек на какво ще се натресе… Тъй че съпруга от Русия е оптималният вариант. Ще си кротува, няма да се обажда, за нея са достатъчно и малко пари, може и да не й се обръща много внимание — няма къде да върви. А и дечица ще народи с европейска външност, а не млечношоколадови или с дръпнати очички.

Съвместният живот със съпруга австриец радва Вероника точно две седмици, после тя се оказа сама в къщичката, насаме с твърде ограничена сума пари, с които й предстоеше да върти домакинството през цялата започваща седмица. Вернер й каза, че ще й дава пари всеки понеделник и ще иска писмен отчет за всеки похарчен шилинг, тъй че тя да не забравя да събира касовите бележки и да си записва разходите. Освен това се оказа, че Щайнек ходи в командировки не само в Москва, ето защо ще отсъства доста често и за дълго време.

Първият скандал не закъсня. Вероника беше сама вкъщи, когато на вратата се почука. На прага застана приятен младеж с бележник в ръка. Вероника не знаеше немски, в училище беше понаучила криво-ляво английския, с Вернер успяваха да се разбират на някаква чудовищна смесица от лош английски и съвсем приличен руски, който владееше мъжът й, а от думите на младежа тя разбра, че става дума за участие в почистването на улицата. Помисли, че това е нещо като съботник и с мила усмивка отказа. Младежът също се усмихна лъчезарно, драсна нещо в бележника си, извъртя един комплимент по повод красотата й и си тръгна. А в края на седмицата Вернер нахлу в кухнята с побеляло от ярост лице, размахал някакво листче.

— Какво бе, толкова ли беше трудно да си размърдаш задника и да пометеш улицата?! — закрещя той. — Заради твоя мързел съм принуден да плащам и тези сметки! Повече да не се случва! Всяка сутрин — метлата в ръцете и на улицата!

Оказа се, че за чистотата на тротоарите носят колективна отговорност собствениците на къщите, разположени на улицата, и всеки собственик е длъжен ежедневно да почиства определен участък пред дома си. Ако ли собствениците по някаква причина не могат или не желаят да го правят, общинските власти организират почистването на улицата или на част от нея, но за работата на държавните чистачи представят сметка на стопанина, пред чиято къща не е било почистено. Щом не искаш да метеш, няма да метеш, никой не те принуждава. Но тъй като улицата трябва да бъде чиста и спретната, ще внасяш в общинския бюджет парички за заплащането на чистачите. Не искаш ли да плащаш — ще метеш. Справедливо.

На следващия ден, хванала метлата и лопатата, събирайки от тротоара чуждите фасове и опаковки от дъвка, Вероника с огорчение си помисли, че само преди половин година беше професорска съпруга. Това огорчение стана първата, все още малка крачка по пътя й към разкриването на една неприятна истина, а именно: че решението й да замине с Щайнек е било грешка.

Но както се казва — това беше само началото. Първата крачка беше малка и плаха, а после процесът на проумяването на истината се задвижи с главоломна бързина. Финалният скок по този трънлив път бе направен след още половин година, когато арестуваха Вернер за участие в контрабанда на оръжие от страните на Латинска Америка в Русия и той влезе в затвора — стабилно и задълго. И то толкова стабилно, че властите конфискуваха на практика всичките му авоари. И Вероника Щайнек остана сама. Е, разбира се, не съвсем сама — с къщичката, мебелите и колата.

Като поразмисли върху създалата се ситуация, тя разбра, че за нея има два пътя: или да се върне в Русия, или да се приспособи към тукашния живот. От Гмунден до Виена са над двеста километра, да ходиш ден през ден в посолството значи да се разориш от купуване на бензин. Вероника все пак направи един опит, но там простичко й разясниха, че съпруга на престъпник, осъден за контрабанда на оръжие в Русия, едва ли ще бъде приета с отворени обятия в същата тази Русия. За да получи разрешение за влизане в страната, ще трябва да хвърли много сили и време. Както и пари.