Александра Маринина - За всичко се плаща

— Как вървят нашите работи? — поинтересува се Олга, седна на мекото диванче до прозореца и изпружи нозе.

— Успешно. Намерихме я. Но се оказа костеливо орехче — позасмя се Шоринов. — Поиска толкова много, че сам няма да се справя. Трябва да търсим спонсор, който после ще иска своя пай.

— По дяволите! — Тя ядно удари с юмруче възглавницата на дивана. — Нима тази глупачка е наясно с ценността на архива? Та нейното образование е две отделения и три легла. Да не би някой да я консултира?

— Мисля, че не — поклати глава Шоринов. — Моят човек я проучи, смята, че просто е алчна. Че е глупачка, глупачка е, но е схванала, че щом сме положили толкова усилия да я намерим, значи цената на архива на покойния й съпруг далеч не е три рубли. С една дума в момента се занимавам с търсене на парите. Иска един милион в брой.

— Един милион! — ахна Олга. — Та тя е полудяла!

— Това е положението.

Шоринов стана и отиде до прозореца. Олга гледаше широкия му, леко приведен гръб и разбираше, че сега се решава съдбата й. Михаил от самото начало повярва в идеята и в огромните печалби от нея, но естествено не е очаквал, че разноските ще са толкова големи. Един милион долара! Та толкова пари не могат да минат и през митницата! Нима той ще се откаже, ще зареже всичко?

— Как вървят работите на мъжа ти? — глухо попита Шоринов. — Няма ли надежда да се справим със собствени сили?

— Никаква — твърдо отвърна Олга. — Вярно, сигурен е, че ще може, смята, че не е по-глупав от Лебедев. Но аз не вярвам в това. И после — нещата стават опасни. Та хората умират един след друг, вече осемнайсет души за половин година! И никакво подобрение. Просто голям късмет е, че никой от роднините не е вдигнал скандал, но късметът е до време. Страх ме е да рискувам.

— Значи се налага да търсим човек, който ще даде парите в брой там, на място. От Русия не можем да изнесем толкова, дори да ги имах. Оля, разбери ме правилно — ще направя всичко, което е по силите ми, но трябва да бъда сигурен, че това не е блъф, не е сапунен мехур. Моят риск си е мой риск, набърках се в тази работа доброволно и бях готов да рискувам свои пари. Но само свои. А тъй като сега съм принуден да се обърна към трети лица, вече ще рискувам техни пари. Ако нищо не излезе, ще бъда длъжен да върна заема. Ти разбираш ли как ще се заробя? Затова помисли още веднъж и ми кажи: със сигурност ли знаеш, че в архива на Лебедев се намира онова, което ви е нужно? Със сигурност ли знаеш, че той е разработвал именно препарата, за който сме се разбрали с теб? А не някакво лекарство против диария, да речем?

— Миша, не се съмнявай. Та ние почти успяхме. Вече имаме лакреола — препарата, който стимулира творческия потенциал, интелектуалната дейност. Препаратът е необикновено ефективен, прекрасно го знаеш, нали четеш вестници! Във всички некролози пише: Почина в разцвета на творческите си сили, буквално ден преди скоропостижната си смърт завърши най-значителното си произведение… Не си го измислям аз, това е оценката на специалистите. Но те умират, Миша, и ние не сме в състояние да го предотвратим. Именно затова ни е нужен архивът на Лебедев. Той е измислил нещо, някаква хитра подробност, ето защо в неговата експериментална група нямаше нито един летален изход.

— Добре. — Шоринов се обърна и втренчено погледна Олга, после направи няколко крачки и приближи плътно до нея. Сега се извисяваше над жената, беше надвиснал над нея, заслонил светлината, падаща от прозореца, и за някакъв миг тя изпита страх, почувства се слаба и зависима. — Ще намеря пари, за да откупим архива от вдовицата на Лебедев. Но ти трябва да ми обещаеш…

— Всичко, каквото поискаш — веднага отвърна тя.

— Не бързай, Оля. Трябва да знаеш, че тъй като става дума за много пари, винаги са възможни усложнения и неприятности. Не е изключено да се наложи да настаним някого във вашето отделение. Разбра ли ме?

— Да — едва чуто прошепна тя, без да откъсва очи от лицето на Шоринов.

— Как ще лъжеш мъжа си, дали ще лекуваш хората в клиниката, или ще донесеш препарата на мен — това не ме интересува. Може да ми потрябва твоята помощ и ти ще трябва да ми я окажеш. Ще бъдеш съучастничка, а може би и изпълнителка. А сега помисли още веднъж. Съгласна ли си? Струва ли си да го направиш?

— Да — отговори тя дрезгаво и тихо. Окашля се, въздъхна дълбоко и отново повтори, високо и отчетливо: — Да, съгласна съм.

На другия ден, в неделя, Михаил Владимирович Шоринов седеше на една маса с човека, който му се падаше роднина и от когото смяташе да поиска пари за откупването на архива на Лебедев. Но за да получи тези пари, той трябваше да обясни на роднината си как стоят нещата.