Александра Маринина - За всичко се плаща

— Оля, близки сме от толкова години, а ти нито веднъж не забременя. Някакви проблеми ли имаш?

Тя беше достатъчно умна, за да разбере, че Бороданков е свикнал да живее без грижи и не ги желае и за в бъдеще. През тези седем години беше направила два аборта, но тогава той не биваше да знае за тях, а моментът да научи бе тъкмо сега.

— Два пъти забременях от теб — призна тя. — След втория аборт ми казаха, че повече няма да имам деца.

Това обстоятелство реши нещата. Александър Инокентиевич веднага й направи предложение, което бе прието без продължителни размисли, спокойно и делово. Олга Решина за последен път се запита толкова ли й трябва да бъде съпруга на Бороданков и получи утвърдителен отговор. Докато в началото задачата бе формулирана като студентка да се омъжи за доцент , в процеса на нейното решаване ситуацията донякъде се бе променила. Първо, Александър Инокентиевич бе станал доктор на науките и всеки момент щеше да стане професор, а самата Олга от студентка бе израснала до лекар-ординатор, на когото всички предричаха блестящо бъдеще, тъй че тя вече почти не се нуждаеше от покровителството на катедрата — получаваше твърде ласкателни предложения от добри клиники. И второ, през седемте години толкова се бе привързала към Александър Инокентиевич, че това приличаше повече на любов, отколкото на пресметливост. В паузите между празниците тя се срещаше с други мъже, но го правеше повече, защото така правят всички, отколкото поради необходимост и желание. Мъжете й трябваха, за да няма чувството, че неподатливият доцент е всичко за нея. Беше сигурна, че ако позволи на това чувство да я завладее, поведението й неизбежно ще стане изискващо и натрапчиво, а това може да уплаши Бороданков и той да се откачи от кукичката, конструирана с толкова обич. Наличието на любовници й позволяваше без нетърпение в погледа и без раздразнение да чака, докато Александър Инокентиевич узрее за поредния празник. А той узряваше приблизително веднъж на два месеца.

След сватбата Олга правеше всичко, за да не се разочарова съпругът, да не съжали за взетото решение. И той не съжали. Олга стана за него не само постоянен източник на положителни емоции, но и помощничка, съратничка. Стана онова, което някои съпрузи наричат стабилен тил. Той й помогна да подготви кандидатската си дисертация за година и половина и постоянно чуваше от нея, че е най-умният и най-талантлив медик в цяла Русия, та дори и в целия свят. И тя вярваше в думите си, както вярваше и в голямото бъдеще на мъжа си. Според нейния замисъл той трябваше да стане най-известният, най-великият и съответно — най-богатият лекар-психиатър отначало в Русия, после в Европа, а после, ако даде господ… За осъществяването на тази част от житейския си план Олга бе готова на всичко. И обстоятелството, че в интерес на работата тя, вече кандидат на медицинските науки, се съгласи да работи като медицинска сестра, представляваше за нея не жертва, а необходима цена за успеха, и то нищожна част от тази цена. Беше готова и на повече. Всъщност нямаше нещо, което не би направила, за да постигне поставената цел.

Студени дъждовни дни внезапно смениха жегата, която бе властвала в Москва през цялата първа половина на юни. Прозорците в стаята бяха широко отворени и струите дъжд, които ритмично се изливаха върху земята, току изплюваха едри капки право върху широкия, отрупан със саксии перваз. Михаил Владимирович Шоринов обичаше дъжда. В такова време го обземаха спокойствие и тиха радост.

Олга знаеше, че е най-удобно да посещава Шоринов в събота вечер — това бяха най-спокойните часове. През всички останали вечери телефонът се съдираше да звъни, прекъсваше разговора, пречеше им да се съсредоточат, разваляше настроението им. По същата причина никога не ходеше в офиса му. Само вкъщи и само в събота, когато жена му и децата бяха на вилата, а хората отлагаха деловите обаждания обикновено за неделя — по-близо до понеделника, за да не се забравят.

Тя внимателно съблече мокрия си шлифер, събу се и влезе боса в хола. Стъпалата й бяха красиви, изящни, добре поддържани, с грижливо направен педикюр и Олга никога не пропускаше възможност да ги демонстрира. Шоринов не без удоволствие огледа краката й, щедро оголени от скъсената пола на строгия костюм. Преди доста време те с Олга бяха любовници, наистина за кратко, но спомените му за това бяха определено приятни. Тя беше умна и ненатрапчива, темпераментна и невзискателна. Откак се омъжи за своя психиатричен гений, интимните им отношения приключиха и преминаха в строго делови.