Марк Олдън - Американска полиция

Междувременно се повтори старата песен на нов глас. Спипах албанците, а Херцога обра лаврите.

За последно пътищата ни се кръстосаха миналата година, когато ми съобщиха, че от кабинета на Елдър изчезват иззети пари и наркотици. Каза ми го една колежка на Херцога, преспала с него с надеждата да я повишат в службата. Но вместо да я повишат, я бяха уволнили и сега тя искаше да й помогна да закопае Херцога.

Запретнах се да издирвам улики, които да свързват Елдър с кражбите. За някаква си седмица събрах предостатъчно, за да го тикна на топло. Най-после и аз да се порадвам в този живот — така де, не всеки ден ти пада случай да пратиш някой прокурор да търка наровете.

За зла участ Дядо Боже едва ли е сътворявал по-голяма гадина от Херцога. Като начало той се зае да подковава шефовете — изкара информаторката ми първа некадърница, решила да му го върне тъпкано, задето й е изстинало мястото. Кой ще седне да гледа сериозно на такава жена!

След това Елдър се закани, че ще изобличи всички наред в Окръжната прокуратура. Знаеше много тайни. Отстраняха ли го, щеше да повлече със себе си още доста народ. И мръсникът му с мръсник си опече работата — за нула време го оневиниха и му разрешиха да напусне прокуратурата, без да го лишават от адвокатски права. Херцога и досега се правеше на голямата работа и си разиграваше коня.

Попитах Линда какво вършат ченгетата от бандата на Шафино, но вместо да ми отговори, тя отвори вратата на мотелската стая и надзърна навън — сякаш проверяваше дали не я следят. Направи ми впечатление и че е пъхнала ръка в дамската си чанта. Не се и съмнявах, че държи пистолета вътре.

Поинтересувах се дали е споделила това и с колежката си, с която работеше в един екип. Линда отвърна, че й е казала, но че Лайза се е уплашила. То оставаше да не се уплаши — Шафино се славеше като голям психар, а също и че има свои хора във всички звена на полицейското управление, които му донасят всичко. Лайза Уотс нямаше никакво намерение да отправя обвинения срещу Боби Шашмата. Линда беше сама.

Така аз се превръщах в единствения човек, към когото тя можеше да се обърне.

След време щях да проумея, че точно тогава е трябвало да си имаме най-голямо доверие. Но още преди Линда да ми е доразказала за Шафино, се изпокарахме за друго, аз се ядосах и обидих, а сега стоях пред гроба й и си мислех, че всичко е могло да бъде и по-различно. Дали до сетния си дъх нямаше да живея с едно-едничко чувство — с непосилните угризения?

— Моите съболезнования — казах на Шафино. — Линда беше прекрасен полицай и човек.

Протегнах ръка. Той не я пое. Мина ми през ума, че има нещо гнило. Двамата се гледахме мълком доста време, от студа дъхът ни се превръщаше в пара. Нямах представа каква игра играе Шафино. Застанах нащрек, точно както когато очакваш удар, от който няма как да се изплъзнеш.

Накрая Шафино си свали очилата и погледна похлупеното с облаци небе. Сетне пак впи в мен сини очи, ледени като времето. Наведе се към мен и ми пошушна:

— Животът е кратък, но все пак достатъчно дълъг, за да си получиш заслуженото. До скоро, детективе! — После допълни вече на висок глас: — Благодаря ти, че дойде.

Няма що, Боби Шашмата разиграваше голямо представление! То оставаше да не разиграва, на гробищата се беше стекъл сума ти народ. После се обърна и се сля в навалицата от ченгета и роднини.

Рекох си, че само ми се е счуло и е излишно да се притеснявам. Тайничко се надявах Шафино да не знае за мен и Линда.

Лошото бе, че той знаеше.

Подкарах по магистрала Ван Уик на юг, към летище „Кенеди“. Скоро щеше да се свечери. Баща ми беше затворил очи, розата стърчеше в дребничките му длани.

Искаше ми се да постоя там, където Линда е била преди да умре, да усетя присъствието й така, както бях доловил и присъствието на Лурд Балера в кабинета в службата. Дайън ми влизаше в положението. Ако си ченге, мъртвите дълго не те напускат.

Минавахме покрай къщи с бял дъсчен обков и с морави, по които се мяркаха почернели преспи. От стълбовете на уличното осветление висяха огромни висулки. Пред нас изникна заледено езеро, обагрено в огненооранжево от залязващото слънце. Имаше да почакаме, докато се запролети.

Бръкнах в джоба на палтото и извадих мъничко копие на златната детективска значка на Линда, окачено на тънка златна верижка. Ченгетата подаряваха такива копия кой на съпруга, кой на гадже. От жените, които познавах, Линда единствена бе давала такова копие на ченге.