Марк Олдън - Американска полиция

Подминахме Саут Озоун Парк и Хауард Бийч, където край брега при задните дворове на скромни къщи бяха закотвени малки лодки. Дали някой в тези къщи бе загубил нещо важно в живота си? След загубата на Линда волю-неволю трябваше да си призная някои не особено приятни неща за самия себе си. Например, че съм вдигнал китайска стена, която да ме предпазва от останалия свят. Ако имаха поне малко късмет, хорицата в тези къщи сигурно и не подозираха за моите терзания.

Подминахме хиподрума, последния, останал в града. Всички хиподруми в Ню Йорк бяха заличени от лицето на земята, понеже, видите ли, конните надбягвания не носели такива тлъсти печалби, както търговските центрове. Точно след хиподрума се възправяше огромен мукавен силует — нескопосна рисунка на мадама по бикини тип „прашка“, тънки високи токчета, платиненоруса коса, похотлива усмивка и ей такива цици. Някакъв малоумник бе изрязал зърната на гърдите й и ги беше заменил с празни кутийки от бира. Мацката беше реклама на топлес клуб „Либидо“, местен вертеп за стриптийз, програми с лесбийки и други дивотии.

Рекламата ме подсети за друг топлес клуб, собственост на Боби Шашмата. Според полицейския правилник ченгетата нямаха право да участват като съдружници във фирми, продаващи спиртни напитки. Въпреки това Шафино се беше обзавел със стриптийз бардак. Една вечер отидохме в Линда във „Фаръл О’Тул“ в Удсайд и тя ми беше разказала най-подробно за заведението на мъжа си.

Клубът на Шафино се казваше „Ралото“ и се намираше точно срещу сградата на Общото събрание на ООН в Ийст Сайд в Манхатън. Както ми обясни Линда, Боби Шашмата имал двама съдружници: Хесус Бауза, хилав трийсет и пет годишен детектив пуерториканец от полицейския участък в Южен Бронкс. Вторият бил не друг, а моят стар познайник Юджин Елдър, известен още като Татенцето и Херцога. Той бил организирал нещата и бил регистрирал фирмата. В регистрацията Шафино се криел зад името на седемдесет и пет годишния си вуйчо, настанен в старчески дом в Бруклин, а Бауза — зад трийсетгодишната си жена. А колкото до самия Елдър, и той се спотайвал зад холдингови фирми с регистрации я в Панама, я в Люксембург.

„Ралото“ бе отворило врати преди половин година и имаше клон и във Вашингтон. Според Линда клубовете носели добри пари — Шафино се прибирал с купчинка пачки, които криел вкъщи. Бил избрал името покрай стиха от Библията, изписан на площада пред сградата на ООН, нещо от рода на това да сме прековели мечовете в нещо по-полезно, като рало например. Така Шашмата си отмъщавал на калугерките, които, когато бил малък, го тормозели и го скъсвали от бой с кожени каиши, намазани с кленов сок, та кожата от дланите му да се смъква.

Тъкмо Шафино командвал парада в клуба — държал той да бъде изискан, така че да привлича паралиите и дори семейните двойки. Затова и в заведението имало екран с котировките на фондовата борса, кухнята била много изтънчена, имало и бутик. Оберкелнерите се разхождали в смокинги. На момичетата било забранено да сядат върху коленете на клиентите, нещо, известно като „лъскане на ципа“, и да се пипат тук-там по време на стриптийза. Шафино не искал да го претарашват от нравствената полиция и да рискува да му затворят клубчето, превърнало се в добра дойна крава.

Наред с другото забранявал на танцьорките да си смучат гърдите и да си пускат бикините в чашите на клиентите, а после да им ги тикат в устата. И всичко това идваше от мъж, за чието чувство за хумор ще добиете представа от това, че си умираше да пъха по кафенетата тампони в шишето с кетчуп и после да ги оставя на барплота.

Според Линда свързвал големи надежди с „Ралото“. Мразел до смърт Ню Йорк. Ненавиждал студеното време, привидното благоденствие, високите данъци и ония педали, политиците. Смятал да понатрупа пари и се изнесе в слънчева Калифорния. Лос Анджелис бил градът на мечтите му. Елдър и Хесус Бауза предпочитали живота на Източното крайбрежие. Херцога все така смятал да се пробва в политиката, а жененият Бауза мислел да се пресели заедно с новото си гадже в Пуерто Рико.

Шафино си мечтаел в Лос Анджелис да живее в къща на брега на Марина дел Рей и да прави френска любов с всички блондинки поред в Холивуд. Линда не смяташе да го придружава, затова й било все едно какви ще ги върши мъжът й. Той най-сетне бил склонил да й даде развод, но само ако тя му обещае да не го съди за издръжка и за част от имуществото. Бил й заявил, че никак не е евтино да отидеш да живееш в Калифорния. За щастие печелел не само от „Ралото“. Линда не знаеше нищо за далаверите му и не искаше да научава. С каквото и да се захванел Шашмата, с „Ралото“ или с друго, все си било незаконно.