Марк Олдън - Американска полиция

Показах полицейската си значка на Заешката устна. Не си казахме и дума. Онзи погледна значката и отсъди, че съм тук по работа. Не тръгнах да го опровергавам. Потропваше с крака, за да се стопли. Махна ми да влизам, без да прекъсва ситния си танц.

Мястото, където бе извършено убийството, се падаше на пет-шест метра вдясно. Колегите от отдел „Убийства“ го бяха опасали с полицейска лента, прикачена към празни бидони от нафта. Не извадих ръце от джобовете си. Нищо на местопрестъплението не бива да се пипа и размества, докато то не бъде заснето и описано по надлежния начин.

Дори със самото си присъствие нарушавах правилника в полицията. Тук можеха да идват само хората, натоварени с разследването. Заради политиците около случая се бе вдигнала страхотна дандания и аз само си търсех белята — надушеха ли, че се навъртам около местопрестъплението, нищо чудно да завършех живота си като продавач на дрехи втора употреба в Етиопия.

Наредих на баща си да остане при Заешката устна. И да го забаламоса. За да поостана малко сам. Заръчах му и да поразпита едно-друго. Например кой е натоварен с разследването. И какви улики са открили.

Следователите от отдел „Убийства“ и криминолозите бяха приключили за днес и си бяха тръгнали. Но утре щяха да се върнат. Вдругиден — също. Дни наред щяха да оглеждат сантиметър по сантиметър мястото. При убийства на полицаи уликите се търсят под дърво и камък. Колкото повече са те, толкова по-сигурна е присъдата.

Форда на Линда — модел 1990 година, го нямаше. Сигурно го бяха откарали в участъка, за да снемат отпечатъци и да го огледат по-внимателно. Робишо бил сграбчил Линда за глезените и я бил смъкнал с все сила от колата. Тя си била ударила силно главата. Официалната експертиза на съдебните лекари щеше да бъде готова най-малко след двайсет и четири часа, аз обаче поразпитах и разбрах, че преди Робишо да наръга Линда, тя си е счупила главата.

Вторачих се в очертанията върху асфалта, нанесени с жълт тебешир. Бях останал без капчица сили. Устата ми беше пресъхнала, сърцето ми биеше като обезумяло. Изведнъж ми се стори, че е много студено.

Само на едно място тебеширената черта бе оцапана с кръв. С кръвта на Линда!

Примигах, за да не се разплача — от вятъра и угризенията се бях просълзил. Робишо беше убил Линда, после беше изпаднал в несвяст и се беше свлякъл между трупа и колата. Бил дрогиран и пиян. По някое време бил изтървал бутилката долнопробно вино, която се била натрошила на парченца. И досега по асфалта проблясваха стъкълца.

Помислих си за грешките, които полицаите допускат и заради които възможността да ги убият се увеличава. Те се доверяват на хората. Не успяват да обезвредят престъпника. Разсеяни са или не спазват правилника.

Загиват и защото са небрежни. Дали и Линда бе проявила нехайство? Обикновено си отваряше очите на четири. Но бе достатъчна и една-едничка грешка, за да се простиш с живота.

Чета много, главно ирландски писатели. Така научавам някои неща за себе си. Случва се и писателите да мислят вместо мен. Сетих се за един стих на Йейтс. Оттам бях заимствал прякора, който бях измислил на Линда — Розата. На нея й стана приятно. Хареса й стихотворението, което после преписах върху една картичка, за да й го дам. Картичката още си беше в джоба ми.

Дайън ме потупа по рамото.

— Откри ли нещо?

— Нищо. — Разтърках просълзени очи. — А онова приятелче каза ли нещо?

— Кой, полицаят на пост ли? Казва се Пърлбърг. Все не му вървяло. Не издържал на този клинч. Разправя, че тук било истинска лудница — политици, журналисти, кой ли не. В един момент на местопрестъплението се били струпали двайсетина души.

— Майко мила! Кой го е допуснал?

— Как кой, Футман, разбира се.

Четирийсет и пет годишният Рей Нейтан Футман, редкозъбо еврейче, беше пръв заместник-кмет. Ръководеше и кампанията по преизбирането на кмета. Нямаше равен в политическите игри, с него можеше да се мери единствен кметът. Ченгетата го мразеха. Правеше се на голям либерал, беше се запретнал да подобрява работата на полицията. Каквото и да предприемеше, то обикновено се увенчаваше с пълен провал.

Последното му нововъведение бе да махне полицаите от чиновническите служби и да ги замени с цивилни — жени, представители на малцинствата, инвалиди, понеже те се поддавали най-малко на корупция. Това доведе, меко казано, до пълен хаос.