Марк Олдън - Американска полиция

Окачих го на огледалото за обратно виждане. Да ми напомня колко много съм загубил. И че болката не ще ме напусне никога. Без Линда светът ми се струваше някак притихнал, по-страшен.

Баща ми посочи верижката.

— Това пък какво е?

Стори ми се, че още държи очите си затворени.

— Копие от полицейската значка на Линда. Последното нещо, което ми даде, преди да умре.

— Шафино знае, че сте се срещали.

— Вчера Линда ми разказа за някаква банда полицаи, която той оглавява заедно с Юджин Елдър и която действа в Ню Йорк и Вашингтон. Днес вече е мъртва.

— Шафино е изпечен мошеник — рече Дайън. — Но няма нищо общо със смъртта на Линда. Тя е била убита от някаква гадна чернилка. Убиецът вече е зад решетките. Случаят е приключен. Шафино има непоклатимо алиби, не че е опрял до него де. Когато Линда е била убита, мъжът й е бил на хокей заедно с трима приятели, всичките ченгета.

— Знам, че я е убил Робишо. Но чудно защо, се сетих за Шафино.

— Как няма да се сетиш за него! Нямаш ли си друга работа, ами да чукаш жената на някакъв откачен тип!

— Детективите са намерили в джоба на Робишо полицейската значка и гащетата на Линда. Онзи кретен е стискал ножа, с който я е наръгал. Всичко е ясно като бял ден.

— Негърът е лежал в несвяст до трупа. Знаят го като дрога, пиянде и откачалка. Обзалагам се, че хич и не помни как я е наръгал.

— Вероятно е просел. Линда не му е дала нищо и онзи е превъртял.

— Разправял, че не е и виждал очите на Линда — вметна Дайън. — Твърдял, че при него бил отишъл някакъв бял, който цяла седмица всеки божи ден му давал по стотачка. После пък същият бял го бил прикоткал на паркинга с обещанието, че ще му даде още сто долара. Много умно, няма що.

— Защо ли Линда е ходила на летището?

— Ако се вярва на един от репортерите, за да се срещне с информатор.

— Непрекъснато си говорехме с нея за работата. Изобщо не ми е споменавала, че ще ходи на летището.

Дайън разтърка схванатото си рамо.

— Някакъв негър бездомник убива бяла полицайка и сервира на шефа на полицията расов кошмар, от който онзи сега се чуди как да се отърве час по-скоро. Обърни внимание! В полицейското управление изобщо не питат защо Линда е ходила на летището. Важното в случая е, че убиецът е бил заловен. Точка по въпроса. — Той ме погледна. — Знам какво ти е. Но недей да клатиш лодката. Не е в твой интерес, от мен да го знаеш.

— И какво ми препоръчваш? Да си трая, ако искам да не ми изстине мястото ли?

— Белите смятат, че я е убил негърът. Ченгетата не го опровергават. А мен ако питаш, изобщо не е важно какво мислят останалите.

— И да си трая, и да не си трая, Линда не е имала причини да ходи на летището.

Видях лицето й върху предното стъкло на автомобила. Права черна коса, вече започнала да побелява. Чипо носле, кафяви очи, ехидна усмивка. Дълги крака, пружинираща походка. Беше на трийсет и четири, но младееше, изглеждаше десет години по-млада. Пушеше като комин, носеше големи обици. Жена с щедро сърце.

Събирам филми с боксови мачове. Падам си най-вече по старите неми черно-бели филмчета, на които великите боксьори са заснети на върха на славата. Събирам и снимки от боксови мачове, имам и фотографии отпреди сто години. Мога да се похваля с филми и снимки на Джон Л. Съливан, Сики Бореца, Маккой Хлапето. Флауърс Тигъра и Джак Демпси на младини, когато са му викали Трепача.

Нямах обаче филм на срещата между Джак Джонсън и Станли Кечъл от 1909 година — бих дал всичко на тоя свят, само да се сдобия с него. Чернокожият Джонсън срещу белия Кечъл. Джонсън, най-великият боксьор тежка категория на всички времена, срещу Кечъл, най-прославеният боксьор средна категория, живял някога по белия свят.

Мач, превърнал се в средоточие на цялата расова омраза. Класика.

Дайън бе споменал на Линда, че си мечтая да притежавам филма. След седмица тя ми го подари и отказа да вземе нещо в замяна.

Баща ми пък колекционираше джазови изпълнения на пиано. Притежаваше стотици плочи седемдесет и осем оборота, дългосвирещи плочи, записи от двайсетте, дискове с презаписи на радиопредавания от трийсетте. В сбирката му имаше записи с автографи на Тейтъм, Гарнър, Бейси, Елингтън, Телониъс Мънк — все неща, които струваха цяло състояние. Освен това познаваше лично всички тези знаменитости. Беше купонясвал заедно с тях в Харлем, в „Рая на Смол“ и „Червеният петел“, а също по джазклубовете в центъра на града, на Петдесет и втора улица.

Линда му подари рядък запис на Фатс Уолър — още малко, и да го разплаче.