Марк Олдън - Американска полиция

Балера се усмихна тъпо. Ръкува се с мен така, както си представяше здрависването — подаде ми връхчетата на пръстите си, които бяха меки и влажни. Попита дали съм от участъка в Южен Манхатън, а аз отвърнах, че работя в друг отдел, показах му картата си и вметнах, че искам да заловя убиеца на момичето, но основната ми задача е да открия някаква връзка между дъщерята на Балера и Тонино Куевас.

Очите на Балера бяха зачервени, той току подсмърчаше. Понечи да каже нещо, изхлипа и преглътна тежко. Извини се, че е прегракнал, и помоли за снизхождение. Зад сълзите и хлиповете видях мъж, който живееше в някакъв свой си измислен свят, където всичко е от хубаво по-хубаво и вечно грее слънце. Дори и да се натъкнеше на неприятности, Балера пак не се разделяше с фантасмагориите си и със своя несъществуващ свят.

Но след като заговори, не можеше да се спре. Явно го измъчваха угризения на съвестта. То оставаше да не го измъчват! Все пак бе изнасилвал едно дете, бе предал всичко, каквото е могъл да предаде. Каквото и да разправяше на другите, се терзаеше от вина, задето е тормозел сексуално собствената си дъщеря.

Сподели с мен какво прекрасно момиче била тя. И колко му било мъчно за нея. Можели и досега да са заедно, ако не се съсипвал от работа в тая пуста болница. Всеки миг, прекаран заедно с Лурд, бил невероятно преживяване. Балера дори пусна някоя и друга сълза.

Искаше да му съчувствам. Да го утеша някак. Би дал всичко, само и само да се махне оттук.

Попитах го за детектив Бауза и Лурд. Разказът му съвпадна почти дума по дума с онова, което ми бе казал и Хюмес. Да, Бауза бил хукнал да търси момчето. Не, не го бил открил.

Сега вече разполагах със свидетелствата на трима души, които можеха да свържат Бауза с избягалото момиче. Единият: Уолтър Муди, можеше да потвърди, че той е ходил в хотелската й стая непосредствено преди убийството. Но още липсваше нещо важно — подбудите да очистят еквадорците. Не разберях ли какви са тези подбуди, разследването отиваше на кино.

Видях как Балера гледа с мокър поглед Бауза, но той не го забеляза — още се разправяше с жена си. Бащата на мъртвото момиче сподели какъв прекрасен човек бил детективът. Направо невероятен.

— Знаете ли какво направи? — попита Балера.

— Не, не знам.

— Охарчи се, човекът, само и само да открие дъщеря ми.

— Наистина ли?

— Ами да. Пръсна хиляда долара. Сам виждате колко много обичаше Лурд.

— Тия хиляда долара. За какво ги е похарчил?

— За сведения. Обикаляше улиците. Разпитваше наркоманите, сводниците, проститутките, разносвачите. Хора, които можеха да му кажат нещо за деца, избягали от къщи.

Отгърнах нова страница в тефтера.

— И какво е разбрал от тях?

— Нищичко. Изиграха го тия негодници. Излъгаха го. Копелдаци мръсни!

— Той ли ви го каза?

— Детектив Бауза си е душа човек. Прекалено доверчив е.

— Както ми го описвате, има голямо сърце.

— Наистина е такъв, повярвайте — възкликна Балера и избърса очите си с носна кърпа. — Мен ако питате, тъкмо ония добичета са виновни за смъртта на Лурд.

— И защо да са виновни те?

— Защото са излъгали колкото да приберат парите, хилядата долара де. Грабнали му ги от ръцете и го пратили за зелен хайвер. Мръсници. Попречиха му да открие навреме дъщеря ми. Да, виня тях. Всичките до последния. Точно те стреляха в детето ми.

Спрях да пиша и го погледнах — дали не бях изтървал нещо. Както ми описваше Хесус, излизаше, че той е най-преданият и щедър човек по белия свят, който върви право напред по лъкатушните житейски пътища.

Познавах ченгета, които наистина ще се охарчат, само и само да помогнат на едно дете, но Бауза не беше от тях. Тази вечер го бях видял как се държи с доведения си син и бях разбрал, че пет пари не дава за децата, били те негови или чужди. Истинският детектив Бауза си беше едно пропило се леке, което изневеряваше на жена си, биеше деца и караше кола, която съвсем не беше по джоба на едно честно ченге.

Освен това беше замесен в няколко убийства. По-точно, в девет.

— Имате ли представа, детективе, кой е убил дъщеря ми? — попита Балера и ме хвана за китката.

Не исках тоя мръсник да ме докосва и се дръпнах. Той беше погълнат от себе си и не забеляза.

— Работим по две версии — отвърнах аз. — Но поне засега не мога да ви кажа нищо със сигурност.

— Така и не успях да се сбогувам с нея. Бих дал всичко, само и само да видя Лурд отново жива. Поне за миг. Единствено това искам от Бога. Да ми върне дъщеричката за един-едничък миг.