Харесвах такива деца — те ще ухапят и псе, ако ги заръфа.
Понеже и на мен ми е минало през главата, знаех какво му е на клетото момче. Явно сега му се щеше всички възрастни да измрат до крак. И на мен ми се е искало, след като калугерките ме пребиеха от бой с каиша.
От ягуара след малчугана слязоха още двама латиноамериканци, мъж и жена. Жената притича при момчето и го прегърна. Беше по-млада от мен, към трийсетте, с широки рамене, боядисана руса коса и волева челюст. Носеше големи златни обици с формата на халки, син шал, късо кафяво кожено палто и розов гащеризон. Беше с обувки с тънки подметки и каишчици отпред и с токове, високи най-малко десетина сантиметра. Беше от жените със силно сексуално излъчване, които в леглото не си губят времето с разните му там цуни-гуни и други лигавщини и направо хващат бика за рогата.
Мъжът с нея беше Нелсън Балера, с подпухнало лице и просълзени очи. Беше отворил уста с бърнести устни и бе брадясал. С бежовия балтон, жълтото шалче и кафявите островърхи обувки приличаше на застаряващ жиголо. Изглеждаше изтощен, аха, и да се свлече в несвяст.
Попитах Хюмес коя е жената и той ми обясни, че това била Дамарис Бауза, жената на Хесус Бауза. Момчето пък се казвало Гавилан и й било син от предишен брак. Собственикът на погребалния дом затули с длан уста и изшушука, че Бауза и доведеният му син не се разбирали никак.
Ха познайте кой бе зашлевил детето.
Хесус Бауза продължи да седи сам в автомобила — клатеше зад волана глава, сякаш смазан от житейските раздори и неразбории. Бях го видял с приятелчетата на Боби Шашмата на погребението на Линда — възслабо конте на около трийсет и пет години с широки ноздри и чело, прекалено голямо за лицето му. Линда ми го беше описвала като вироглав мъжкар и кибритлия, който става непоносим, ако нещата не стават, както ги иска.
Казах, че ми се ще да поговоря с Нелсън Балера, и Хюмес го повика с ръка.
През това време Бауза проточи врат през отворения прозорец на автомобила и подвикна на жена си, че му било дошло до гуша от дебелогъзото й синче, което не знаело що е уважение, и че следващия път, когато лекенцето му с лекенце почнело да му дава тон в живота, той щял да го фрасне така, че да го помни до гроб. Не можело някакъв си сополанко, който бил толкова тъп, че се налагало учителите да подпалят училището, за да го избутат да премине в трети клас, да дава акъл на един нюйоркски полицай.
Дамарис Бауза навири квадратна брадичка и изсъска на мъжа си, че само да е посмял да удари още веднъж детето, и ще му се стъжни животът. Подвикна му да си стоял в центъра на града, при своите приятелчета, ченгетата, които се хващали на опашатите му лъжи, в нощния клуб, фрашкан с голи пачаври, при младата си курва. Там му било мястото, а не в Бронкс, при нея и Гавилан.
Бауза беше почерпен. Още не беше мъртво пиян, но бе на път да го стори. Загледах го как продължава да тормози с тъпа усмивчица доведения си син. Взе да му се подиграва, че бил дебел, нарече го урод и малоумник, подметна и че ако е престъпление да си грозен, Гавилан щял да иде направо на електрическия стол.
Госпожа Бауза се разкрещя на мъжа си на испански — не разбирах какво точно му казва, но пак ми беше ясно, че не му предлага парче от плодовия си сладкиш.
Точно в този миг от сумрака изникна млад негър с опърпана каубойска шапка, кървавочервен халат за баня и слънчеви очила. Не само облеклото, но и обувките му бяха доста странни — на единия крак негърът беше с маратонка за тенис, на другата — с оранжев кец, и двата се разпадаха. Лицето му беше цялото в струпеи, и двете му ръце бяха отекли. Наркоман. Надрусан до припадък.
Забеляза семейство Бауза и спря като закован. Погледа ги с отворена уста и унесено лице, пък рече на Хесус:
— Ей, братле! Що я оставяш тая пачавра да ти повишава тон? Я вземи, та й насини задника. Чу ли? Хубавичко я подреди.
Съпругът и съпругата не обърнаха внимание на призрака наркоман, който при тази реакция се почеса по главата — явно умуваше какво още да каже. Боцкаш ли се, не си особено чевръст в мисленето.
После ни в клин, ни в ръкав дрогерът долепи длан до устата си. Поклати глава, все едно казваше: „Голяма каша си забъркал, мой човек“, и продължи нататък, като първо махна на Бауза и жена му, сякаш ги изпращаше на пътешествие. Предполагам, бе надушил, че Хесус е ченге.
Нелсън Балера бе застанал пред мен и затулваше отчасти Бауза и жена му. Хюмес ни запозна, като обясни, че съм детективът, натоварен с разследването на убийството на Лурд. Не беше точно така, но аз не си направих труда да го поправям. Нямаше за кога. Все някога Бауза щеше да ме забележи. И щеше да попита какво търся тук.
Читать дальше