Марк Олдън - Американска полиция

Погледна в огледалото за обратно виждане, завъртя волана, но вместо да потегли, пак ме стрелна с очи.

— Майко мила, само какво ти готви Боби Шашмата! Винаги ще бъде една крачка пред теб и дебелия ти задник. Каквото и да предприемеш, той пак ще надуши. До скоро, мой човек.

Бауза натисна до дупка педала за газта, направи обратен завой, въпреки че беше забранено, и отпраши към центъра на града.

Беше прав за едно. Наистина проявявах интерес към жена му. Но не за да я свалям.

Няма по-безогледен престъпник от престъпното ченге. То знае как да надхитри правосъдната система. Може да укрие улики, да сплаши свидетелите, да забележи и в тъмното, че го следят. Може да се добере до документи, издадени от съда, и да притисне роднините на съдебните заседатели. Знае и как да укрие пари. Цял живот е усъвършенствал тактиката, която някой ден могат да приложат и в разследването срещу него. Колегите, другите ченгета, ще го бранят със зъби и нокти, дори и да е обвинен в убийство.

И дума не може да става да го подслушват. Кой е толкова загубен, че да казва нещо уличаващо по телефона?

Ала пак има начин да го спипаш. Начин, който неизменно се увенчава с успех: да използваш срещу него враговете му.

Усмихнах се на жената и на доведения син на Бауза.

— И къде е това вкъщи? — попитах ги.

Ривърдейл е скъп квартал в Западен Бронкс, между река Хъдсън и парк Ван Кортлайн, със старовремски хубави къщи и морави без тротоари, спомен от времето, когато се е смятало за изключително престижно да живееш тук. Напоследък високите жилищни блокове донякъде са помрачили старата слава на Ривърдейл, макар че районът и досега си остава нещо като Златния бряг на Бронкс.

Семейство Бауза живееше именно в такъв висок жилищен блок. Сградата беше добре поддържана, имаше си дори портиер с врат, по-голям от главата му. Качихме се на десетия етаж с асансьор с огледален покрив, където в доста нескопосен аранжимент звучеше „Елинор Ригби“.

Държах Дамарис Бауза за ръка, докато тя докуцука до апартамента. Очаквах да видя пълна с хлебарки кочина, нашарени с графити стени и картинки с лика на Христос върху черно кадифе. Нищо подобно! Озовах се в просторен хол с изглед към река Хъдсън, замръзнала и лъскава под бялата месечина. Обзавеждането бе строго високотехнологично, от хром и сребрист метал, имаше само два цвята: черен и бял. Канапето и двата фотьойла бяха като от космически кораб, подът бе покрит с пясъчен на цвят паркет. В ъгъла до портала имаше три метални стола и маса със стъклен плот, зад тях се падаше кухнята, където по рафтовете и куките се мъдреха тенджери и тигани. Върху количката на колелца, каквито ще видиш по болниците, бяха сложени телевизор, стереоуредба и видео. Огледалата по стените засилваха осветлението, всичко лъщеше от чистота. Върху дървената масичка имаше телефон със секретар с мигаща лампичка. От тесния коридор се стигаше до двете спални. Всекидневната не беше задръстена с мебели, беше подредена безупречно, нямаше и прашинка.

Студената цветова гама не се връзваше с Дамарис Бауза, която ми се струваше жена с буйна кръв, нито пък с Хесус. Оказа се, че греша. Декорът беше подбран именно от детектива, което личеше от няколкото книги в помещението — до една посветени на закона и на неговите пазители. Не виждах какво общо може да има госпожа Бауза с проучването на ФБР за сексуалните убийци.

Виж го ти пустия му Хесус, какъв чистник бил!

Пратих Гавилан да донесе лед, който да сложим върху отеклия глезен на майка му. После я заведох да седне на един от фотьойлите и й предложих да си направи рентгенова снимка, да не би да има счупени кости. Тя ми благодари, че съм ги изпратил до вкъщи, после обясни, че мразела лекарите. Синът й щял да се погрижи за всичко.

Изу си обувките и ги сложи в скута си. Както личеше, именно Хесус командваше тук парада и сигурно й бе забранил да си оставя личните вещи в чистичкото му малко царство.

Вдигнах възможно най-предпазливо глезена на госпожа Бауза върху един от алуминиевите столове. Пуерториканките не са ми интересни. Повечето са тъпи като гъски, не се сещат дори да си обелят банана, преди да го изядат. А колкото до външния им вид, пуерториканците носят мустаци, за да приличат на майките си.

Но Дамарис Бауза ми се усмихна мило и тъжно и на мен ми се прииска да направя всичко по силите си, за да й бъде приятно. Беше попрекалила с блясъка за устни, имаше вид на мъжемелачка, но въпреки това, паднеше ли ми случай, нямаше да се дърпам дълго.