Марк Олдън - Американска полиция

По бузите му се застичаха сълзи. Кимнах към погребалния дом.

— Вътре ви чакат. Ако се наложи да ви попитам още нещо, пак ще ви потърся.

Бях получил онова, заради което бях дошъл. Пък и Балера вече ми играеше по нервите. И да исках, не можех да му помогна да се пребори с угризенията на съвестта.

Тъкмо бях прибрал бележника, когато Бауза изкрещя:

— Пачавра, само да си посмяла да ме заплашваш!

Видях как той блъска с вратата на автомобила жена си — тя загуби равновесие и се олюля назад. Едно от токчетата й се счупи и жената си изкълчи крака. Изпищя, свлече се на земята и падна на хълбок. Розовият й панталон се цепна отзад, чантата й отхвърча под автомобила.

Сблъсъкът й с вратата на ягуара не беше някаква случайна злополука. Бауза скочи от автомобила и вдигна крак, готов да го стовари върху жена си. Бях далеч и не можех да се намеся, затова пък Гавилан не остана безучастен наблюдател. Метна се, хвана през кръста втория си баща и го блъсна с все сила в ягуара. Наведе глава и продължи да го държи. Бауза го фрасна зад врата, по рамото. Щом хлапето поотпусна хватката, детективът го повали на колене в калта. Гавилан се преви одве и това вече ме вбеси. Бауза стоеше с гръб към мен и изобщо не ме забелязваше. Отидох при него и му ударих едно ляво кроше в бъбреците, после го млатнах и отдясно по гръдния кош. Хесус също се свлече на колене и си пое въздух през устата. Долепи ръка до гърдите си и пак си пое дълбоко въздух. Както разтриваше ребрата си, ме погледна през рамо и въздъхна през стиснати зъби.

— Мар! — възкликна Бауза. Затвори очи и продължи да си поема дълбоко въздух. Сетне рече: — Ти наистина не си добре, от мен да го знаеш. Какво, по дяволите, търсиш тук?

Седна на тротоара. Бръкна под палтото си — да извади пистолета.

Нося два пистолета — деветмилиметров глок с петнайсет патрона и таурус с петсантиметрова цев. Деветмилиметровият беше отзад на кръста ми, прихванат с плътна ластична лента, за да не се изхлузи, а таурусът беше в кобура на глезена ми.

Не се пресегнах да ги извадя. Вместо това се надвесих над Бауза, така че носовете ни почти се допряха. Чух тежкото му дишане, долових миризмата на алкохол, видях как детективът прехапва нервно долната си устна. Видях и очите му, той пък видя моите. Дръпна се и аз разбрах, че е забелязал лудостта в погледа ми — пълна загадка и за самия мен.

— От такова разстояние преспокойно можеш да ми пуснеш два куршума — уверих го аз. — Все ще ме улучиш, изобщо не се съмнявам. Оттук ще ме уцели и Стиви Уондър, та камо ли ти! Лошата новина е, че въпреки това песента ти е изпята. Дори и да изпразниш в мен пълнителя, пак няма никаква гаранция, че ще ме спреш. Между другото, улучвали ли са те с деветмилиметров в стомаха? Искаш ли да опиташ какво е?

Бауза се свъси и поклати глава.

— Божичко, прави са. Наистина си голям негодник.

Извади ръка изпод палтото. Не държеше нищо. Изправи се, залитна, подпря се на ягуара, после се качи вътре и седна на седалката до шофьора. Без да сваля ръка от гърдите си, се вторачи през предното стъкло, след това ме стрелна с поглед, от който пролича, че вече съжалява, задето одеве не ми е теглил куршума. Аз обаче не се извърнах и накрая, ще не ще, Бауза погледна встрани.

Хесус си беше мижитурка. Жалък страхлив мухльо. Само един поплювко е в състояние да фрасне жена си с вратата на автомобила, а после да си поиграе на футбол, като вместо топка подритва слабините на доведения си син. Но не бях и толкова лековерен, че да подценявам човек, напълнил толкова много ковчези. Хесус си беше опасен. Следващия път нямаше да ми се нахвърли ей така, направо, както приляга на истински мъж, а щеше да ме нападне, както го правят всички подлеци — в гръб.

Погледнах жената на Бауза. Гримът й се беше размазал, но истерията я бе поотпуснала. Глезенът явно я болеше, понеже тя се бе облегнала на Хюмес, който й беше услужил и с носната си кърпа. Синът й се бе изправил, но си разтриваше корема и едвам се държеше на крака. Нелсън Балера опипваше внимателно темето на детето, където го бяха ударили.

— Аз, госпожо Бауза, съм детектив Мар — представих се и си показах картата. — Спрял съм колата там, пред катафалката. Ще ви откарам със сина ви до вкъщи.

Бауза затвори вратата на ягуара, приплъзна се зад волана и се пресегна да завърти ключа. Но първо ми каза:

— Давам ти картбланш, Мар.

— Моля?

Той запали двигателя. Ягуарът изръмжа.

— Няма да спя вкъщи. Можеш да посваляш жена ми. Както направи с жената на Шафино.