Марк Олдън - Американска полиция

Според мен Лурд се е доверявала на кръстника си и вероятно дори е споделяла с него. Казала му е къде на Таймс Скуеър е отседнала, може би дори защо е избягала от къщи. Едно беше сигурно — в мига, в който е споменала името на Тонино, вече е била труп. Хесус е нямало да й позволи да се върне със сълзи на очи при скъпото си татенце. Само това оставаше, Лурд да се раздрънка и да отприщи потока от лава. „Не е ли странно, кръстник, че Тонино бе очистен точно след като ти разказах за него?“

Сега вече знаех защо в стаята на Лурд е нямало следи от взлом. Момичето само бе отворило на своя кръстник.

Което не означаваше, че Бауза е физическият убиец. По всяка вероятност той само бе организирал нещата. Но дори и да не беше господин Чистников, със сигурност знаеше кой е той.

Както беше тръгнало, щях да разтърся света на Джак Хейдън. Щях да му подлея вода, с което щях да преобърна и собствения си живот.

— Хесус я издирваше след работа — допълни Хюмес. — Обиколи от край до край Таймс Скуеър, Ийст Вилидж, доковете в Уест Сайд. А също Осмо авеню. Поддържаше непрекъснато връзка с Нелсън, държеше го в течение. Скъса се да обикаля човекът и пак нищо.

— Значи е ходил и на Таймс Скуеър.

— Два пъти. Но Лурд я нямаше и нямаше. Разплака се горкият като малко дете, щом научи, че момичето е било убито.

— Чували ли сте с ушите си как детектив Бауза съобщава на господин Балера, че не може да открие Лурд?

— Ама разбира се. След като Лурд избяга от къщи, Нелсън изпадна в депресия. Не понасяше самотата, затова и го поканих за известно време у нас. Веднъж Хесус се отби, за да му каже, че е ходил на Таймс Скуеър, но не е намерил момичето. Защо питате?

Ченгетата лъжат преднамерено, с цел. А целта е да арестуват някого. Няма ли лъжа, няма и арест. При тези обстоятелствата лъжите са не само оправдани, но и необходими и неизбежни.

Погледнах Хюмес право в очите.

— Убийството на Лурд е свързано по някакъв начин с убийствата на неколцина латиноамериканци.

— Да, споменаха за това и снощи по новините. Какъв ужас!

— Искам да заловя убиеца на Лурд. За да не продължава да се разхожда на свобода и да вилнее.

Хюмес кимна. Току-що бях казал онова, което му се искаше да чуе.

Сега беше моментът да му хвърля малко прах в очите. Рекох:

— Непосредствено преди да бъде убит, нелегалният имигрант, който е бил с Лурд, е бил забелязан на Таймс Скуеър заедно с двама латиноамериканци, вероятно негови роднини. Нося снимките им.

Почуках се отляво по гърдите — един вид ги държа във вътрешния джоб. Къде ти! Там бяха само пакетът цигари и резервният тефтер.

— Смятам да ги покажа на детектив Бауза. Не е изключено, докато е издирвал Лурд, да е мярнал мъжете.

Хюмес кимна.

— Ясно — каза ми, но гледаше не мен, а към витрината, през която се виждаше черен ягуар — спираше пред погребалното бюро. — Колата на Хесус. Сигурен съм, че на драго сърце ще погледне снимките.

Ягуарът, издължен и нисък, беше чудно хубав и проблясваше пред погребалното бюро като огромна торта с лъскава глазура. Явно нашият Хесус печелеше добре от стриптийз заведението. Къде ти ще караш ягуар с едната полицейска заплатка!

Отидох заедно с Хюмес при входа и чернокожият бабаит ни отвори вратата. Излязохме и латиноамериканецът вдигна ръце — да се порадва на студеното време. Не носеше палто, както гледах, не му и трябваше. Дали това, че работи непрекъснато с трупове, не бе засегнало разсъдъка му?

Погребалният дом се намираше на пресечка с магазини за преоценени стоки, бакалии и киносалони за порнофилми. Кървавочервеното слънце всеки момент щеше да залезе зад жилищните блокове в стил сецесион от двете страни на Гранд Конкорс. Наоколо нямаше жива душа. Трябва да си луд, за да се размотаваш по мръкнало в Южен Бронкс.

Видях как от ягуара изхвърча някакво момче. Беше латиноамериканче на около тринайсет години с големи уши и къс врат, възпълно в кръста — беше от децата, на които съучениците викат Шишкото. Видя ми се много тъпо. Беше облечено в яке с емблемата на отбора на Янките, с фланелена риза, черна вълнена шапка и торбести дънки, нагънати около глезените. Беше допряло длан до бузата си. Махна я и аз видях, че му тече кръв.

Хлапето погледна кръвта по ръката си, после се вторачи ядно в лъскавия автомобил, в човека, който го бе зашлевил през лицето. Стори ми се по-скоро ядосано, отколкото уплашено. Стана ми симпатично — няма да хленчи и да циври. Държеше се мъжки и нападателно — демек, само да си посмял да ме докоснеш и с пръст.