Марк Олдън - Американска полиция

Хюмес каза, че Нелсън Балера е бил тук, но е излязъл преди около час. Бил отишъл с приятели да вечеря. Хюмес ги очаквал да се върнат всеки момент.

Познавал Балера от години. Били състуденти, били следвали в университета „Фордам“, били играли заедно във футболния отбор. И двамата били масони и посещавали една и съща католическа черква на Фордам Роуд. Хюмес се затюхка колко много му се било струпало на Балера. Преди три години бил изгубил, клетият, жена си Ирма, която се нагълтала с приспивателни и после си сложила на главата найлонов плик. Ето че сега били убили и единственото му дете — Лурд. „Muy triste“, простена Хюмес — с други думи, много тъжно.

Бях виждал Нелсън Балера по новините, в репортажа за убийството на дъщеря му. Беше светлокож пуерториканец някъде на годините на Хюмес, беше висок към метър и осемдесет, имаше квадратна глава, месеста долна устна и плешивееща гарвановочерна коса. Живееше на Бостън Роуд в Бронкс, беше директор на болница и членуваше в настоятелството на местното училище.

В очите на обществото беше благочестив и богобоязлив като великденска служба. Но Лурд бе споделила с Уолтър Луди, че баща й си има и тъмна страна. Беше избягала от къщи, защото Нелсън Балера я изнасилвал непрекъснато. После се отрязвал и я скъсвал от бой с метална закачалка, задето, както се изразявал, била разпусната и похотлива.

Балера не бе натиснал спусъка на пистолета, убил дъщеря му, но откъдето и да го погледнеш, си беше съучастник в убийството й.

Муди твърдеше, че майката на Лурд е знаела какво става. Но била мекушава и неуравновесена, не можела да помогне на самата себе си, камо ли на друг. Накрая се нагълтала с приспивателни, поляла ги с четвъртинка водка, омотала си около главата найлонов плик и поела към онова, което Шекспир нарича „неоткритите селения“.

Виж, Нелсън Балера не си падаше по водката, той имаше друго любимо питие: урината на собствената си щерка. Смятал я за афродизиак и ката ден глътвал по малка чашка от нея. Голям симпатяга, няма що. Преди да духне от къщи, Лурд е трябвало да му отнесе с някой и друг куршум топките, та да миряса.

Кажех ли на Хюмес голата истина за неговия приятел, той щеше да ме заклейми като коравосърдечен негодник, който не разбира нищо от душевността на етносите и изкарва всички латиноамериканци извратени типове.

Беше в правото си човекът. Кръвосмешението не бе чак такъв смъртен грях за тия хора, които имаха повече имена, отколкото катове долни дрехи. В Латинска Америка, роди ли се момченце, първото, което прави майката, е да му захапе пишлето, та да се убеди, че си е на мястото. Сигурно помните и онзи стар виц: в Пуерто Рико девственица ще рече дванайсетгодишно девойче, което тича по-бързо от баща си и братята си. Макар че за Лурд Балера това едва ли е звучало като виц.

Ако исках Хюмес да ми съдейства, не биваше да поставям под въпрос семейните ценности на Балера. Същевременно трябваше да разбера дали и Бауза присъства в уравнението.

А това означаваше, че волю-неволю, трябва да разиграя малко театро пред сеньор Хюмес.

Та му казал, че Нелсън Балера е трябвало да наеме частен детектив, който да намери дъщеря му. Да се поохарчи за опитен следовател.

— Точно това и направи — отвърна Хюмес. — Само дето не му се наложи да плаща. Потърси помощ от кръстника на Лурд.

— Бих искал да поговоря с него. Той тук ли е?

— Не. Отиде да вечеря с Нелсън. Но ще се върне скоро. Полицай е, работи тук, в Бронкс. Казва се Бауза. Детектив Хесус Бауза.

Право в десетката!

— Бихте ли ми казали името буква по буква.

Сякаш не го знаех. Хюмес на драго сърце изпълни молбата ми.

— Бауза — повторих аз и си го записах надлежно в тефтера.

За да се поуспокоя, го повторих с химикалката — внимавах да не поглеждам Хюмес. Бях превъзбуден. Неописуемо доволен от самия себе си. Първият им пробив в убийствата, извършени от господин Чистников. Искаше ми се да споделя радостта си с Линда. Да чуя как тя ме хвали: „Браво на теб, нямаш грешка!“.

Такива мигове само ми напомняха, че нея вече я няма. Никога през живота си не бях губил нещо, което да ми е така важно.

Значи Бауза наистина е издирвал Лурд Балера. Ето го потвърждението, от което се нуждаех! Щом Нелсън Балера се върнеше, щях да имам още доказателства. Дори Уолтър Муди започваше да ми става симпатичен — латиноамериканците бяха потвърдили думите му.

Хесус бе търсил Лурд и Тонино — главно заради еквадореца. Голям късметлия беше тоя Хесус. С един куршум два заека!