Марк Олдън - Американска полиция

Стратегията на Шафино не ме изненадваше. Той нямаше равен в забаламосването. Щеше да ме държи на мушка, без да напада, докато някой прекрасен ден изляза да се поразходя на слънчице и върху мен от ясното небе се стовари пиано. Докато ме събират парче по парче от тротоара, Боби Шашмата ще стои някъде наблизо, ще потрива ухилен ръце и ще държи табелка: „И С ПРЪСТ НЕ СЪМ ГО ДОКОСВАЛ“. Беше костелив противник. Беше хитър, нагъл и дързък и не се свенеше да го използва.

Бях извършил спрямо него най-голямата гадост, която едно ченге може да извърти на друго — бях спал с жена му. Шафино беше сицилианец, нямаше да допусне да живее под едно и също небе с мъжа, надянал му рога. Щеше да ми крои шапката, докато не реши, че моментът е назрял. И тогава щеше да ми извърти такъв номер, че свят да ми се завие. Например да ми изтръгне сърцето и да ми го покаже да го видя миг преди да издъхна.

Изобщо не го интересуваше, че ние с Линда сме се обичали, че той й е изневерявал с всяка срещната и я е побийвал, че е изпечен лъжец и мръсник. Бях извършил най-непростимия грях — бях спал с жена му, и заради това всички колеги щяха да отсъдят, че съм лайно, и щяха да застанат на страната на измамения съпруг.

Не можех да се оплача дори в отдел „Вътрешно разследване“. То и да можех, този отдел си е голям майтап. Превърнал се е в свърталище за некадърници и нещастници, които си клатят там краката колкото да минава времето до пенсия. Тези тиквеници не се и опитват да накажат лошите ченгета. Особено пък ако това ще доведе до по-сериозно разследване, което да подкопае кариерата на големите шефове.

Средностатистическото ченге не е толкова загубено, че да се натиква между шамарите и да подава жалба в отдел „Вътрешно разследване“. А Боби Шашмата беше по-умен от средностатистическото ченге. Много по-умен. Можеше да преметне въпросния отдел дори и да пусне в действие една четвърт от ума си. Можеше да извърти нещата така, че ония кретени да се запретнат да ме разследват по някакво съшито с бели конци обвинение — само това ми липсваше! Не исках да ми ровичкат в живота. Най-малкото, докато не намерех писмото на Линда.

Точно както дребният гълъб, стоях на перваза и нямаше накъде да отстъпвам. А и не можех да летя — щях да падна от доста високо.

— Докъде е стигнала жалбата на Шафино? — попитах Хейдън, който продължаваше да си рисува цветето.

Цвете за чудо и приказ, няма що! От години не бях виждал нещо по-грозно. Ако чрез него се определяше душевната устойчивост, всеки психиатър в държавата щеше да прати Хейдън на преглед.

Той смени черния пастел с морав, после каза:

— Докъде е стигнала ли? Чак до заместник-шефа на Нюйоркското управление на полицията. А това ме подсеща за следното. Пак от кабинета на най-голямото началство се интересуват докъде сме стигнали с мъртвите незаконни имигранти, обиращи Джонатан Мънро, приятел на кмета с най-голям принос във финансирането на предизборната му кампания. По-точно, обирали, понеже въпросните имигранти вече не са сред нас.

— Най-малко двама са си живи и здрави — възразих аз и връчих на Хейдън факса от Кито.

Той си сложи очилата и зачете в мълчание. Накрая рече:

— И какво от това, че братът на Тонино и братовчед му са живи?

— Ако ги заловим бързо, те може би ще ни помогнат да хванем убиеца.

— Бързо ли? Кой тук каза „бързо“? В твоята уста тази думичка звучи доста майтапчийки.

Направих се, че не съм го чул. Хейдън беше под пара. Кметът Тъкър искаше да пазим приятелите му, а не да се оправдаваме. Особено пък преди избори. Драпаше за втори мандат и за да го постигне, имаше нужда от паралии като Джонатан Мънро и от чековите им книжки. Усетеха ли Мънро и тузарите като него, че не получават достатъчна защита, нямаше да развържат кесиите. Какво искаше Мънро — тия поплювковци, еквадорците, да не му крадат стоката и да не му вдигат застраховките.

Посочих факса.

— Ако заловим тези приятелчета, можем да ги попитаме още нещо.

— Например?

— Например дали Тонино не е играел двойна игра. Дали не е спрял да праща плячката в Еквадор, каквато е била уговорката. Ами ако руснаците или нигерийците са му предложили повече пари? Те също изнасят незаконно стока, за предпочитане американска. Не е изключено Тонино да се е отметнал от думата си и някой негов сънародник в родината да му е отмъстил.

— И е пратил убиец, който да му натрие носа и да напомни на останалите да внимават в игричката.