Марк Олдън - Американска полиция

— Съвместната ти работа с Линда Шафино вече е история — допълни Хейдън. — А и разследването на убийството й е приключило. Единствената друга причина да висиш по летищата е да си кришнар, а ти, доколкото знам, не си. Кой те би по главата да ходиш там?

— Исках да се сбогувам с Линда.

Хейдън удължи дръжката на цветето.

— Както гледам, сте били доста близки.

— Намирахме общ език.

— Чукаше ли я?

— За това ли ти се е обаждала Карлайл Тейлър — да пита дали съм чукал Линда?

— На твое място щях да излъжа, ето защо не настоявам за отговор. И понеже стана дума, се видях принуден да излъжа, когато ми звъннаха от кабинета на началника на Нюйоркската полиция, за да питат какво си търсил на летището. Казах, че си ходил по работа — да разговаряш с митничарите за някакви израелци, пренасящи незаконно диаманти.

— Кабинетът на началника на Нюйоркската полиция ли? — ахнах аз.

Сега вече не се сдържах и запалих цигара. Хейдън посочи към мен с пастела.

— Прощавай, но нима си си въобразявал, че ще се появиш на мястото, където е извършено тежко престъпление, и никой няма да забележи? Покрай това стигаме до втората лоша новина. Шефовете са получили оплакване от теб. Не че си от хората, които настройват другите срещу себе си.

— Това е последното, което би ми хрумнало да правя.

— И аз им го разправям на всички.

— Карлайл Тейлър ми има зъб още от времето, когато…

— Я успокой топката — тросна се Хейдън.

Обясни, че жалбата нямала нищо общо с Шварценегърката и Херцога. Постъпила е от детектив Робърт Шафино, който се оплаквал, че съм злословел срещу покойната му съпруга. Бил съм твърдял под път и над път, че тя изобщо не е бивало да постъпва в полицията. И не само това, ами заради нея на два пъти съм се бил разминал с куршума. Разправял съм, че са я убили, понеже била пълна некадърница. Шафино твърдял, че ме бил помолил да не ходя на погребението. Аз обаче съм отишъл колкото да му направя напук и да скверня паметта на жена му.

Хейдън се усмихна на цветенцето си.

— Шафино разправя, че си отишъл на погребението, та да злепоставиш покойната и пред журналистите. Рекъл — да не ти минавало и през ум да припарваш до гроба й. Или до нейната колежка. Настоява да не ходиш и на местопрестъплението. Както гледам, ти е доста сърдит. Но ти няма от какво да се притесняваш. В смисъл че не си чукал жена му, нали? Между другото, подочух едно-друго за сценката, която двамата сте разиграли вчера на гробищата.

Не казах нищо, а Хейдън продължи да запълва листенцата на цветето. Сега вече знаех защо Лайза Уотс не се обажда. Боби Шашмата я бе притиснал.

— Лъже ли за теб и жена си? — поинтересува се шефът ми.

Позамислих се и му рекох:

— Да, лъже.

— Така си и знаех. Ако се вярва на колегите тук, си понесъл доста тежко смъртта й.

— Да, така е — потвърдих.

— Каква тогава е тая патърдия между теб и Шафино? — подметна Хейдън — хем му беше любопитно, хем не му се искаше да узнава, за да не си навлича нови неприятности.

Отвън пред прозореца гълъбите гукаха и ситнеха на леденото слънце. От време на време кълвяха нещо по циментовия перваз. Не щеш ли, гукането се превърна в писък — птиците политнаха и запляскаха току пред прозореца диво с криле. Между два гълъба, които още бяха на перваза, бе избухнала свада. Биеха се като боксьори в последния рунд на оспорван мач — и двамата се стараеха и непрекъснато нападаха с човки и криле, сякаш ги наблюдаваха съдии, които те искаха да шашнат.

Ала силите бяха неравностойни — едната птица беше едра, другата дребничка, по-скоро сърцата, отколкото благоразумна. Беше бърза и хитра, на един удар с човката на противника отвръщаше с два. Ала другия гълъб бе голям и тежък и се възползваше от това, за да изтика дребосъка. Точно както Боби Шашмата постъпваше с мен.

Шафино си беше изпечен негодник, но определено бе победил в първия рунд. Беше ме наранил, като бе използвал не друг, а направо шефа на Нюйоркската полиция. Беше настроил Хейдън срещу мен. Беше ме натикал в положение, в което не можех да се браня, без да се нараня. Не можеше да му се отрече, бе проявил висш пилотаж.

Оттук нататък трябваше да си отварям очите на четири с Хейдън. Една-едничка неуместна дума за Линда, и тутакси щяха да ме понижат, а мълвата щеше да ме следва като зловоние. Изкормвача се бе устремил към повишението и нямаше да търпи и най-малкия скандал, ако той застава на пътя му към заветните капитански нашивки.

Турците са били прави: „На кого да се оплачеш, когато съдията чука майка ти?“.